2 abr 2008, 8:40

Без име

  Prosa
1.3K 0 2
Понякога един миг може да преобърне живота ни на 180 градуса, способен е да ни изиграе толкова лоша шега, че в момента да не можем да се осъзнаем. Направим  ли го, ще разберем, че вече ни няма, ще сме просто сенки, сенки, след които ще остане само болка... Болка, която не ще напусне никога сърцата на тези, които ще тъжат за нас.
Понякога ще искаме да си върнем хубав миг, да го запазим завинаги, но веднъж отминал, той е безвазратно изгубен, изгубен, но не и в дълбините на съзнанието ни. Докато на този свят има хора, които ни обичат, ние ще оживяваме всеки път в спомените им, макар и никога да не успеем да запълним празнотата, която сме оставили след нас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Селфи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...