Без име...
Нужно ли е да заспим, за да сънуваме. Нужно ли е да затворим очи, за да мечтаем. От толкова много ли се нуждаем, за да сме малко по-добри. Нима множеството приказки, които сме чували докато сме били малки, тези, които сме изчели, които даже сме гледали екранизирани на малкия цветен телевизор в хола, не са достатъчни да развинтят малко нашата фантазия.
Да ви кажа честно аз сънувам, аз сънувам, докато съм на работа, докато се разхождам, по на пръв поглед еднообразния тротоар, на път за вкъщи, сънувам дори всяка вечер, помагайки на усмихнатата старица от втория етаж, която не може да си прибере кученцето, което в собствените си мечти е свободно и бяга... Сънувам. Все по-често и не се притеснявам да го споделя и разкрия. Сега най-вероятно ще ми кажете всеки сънува, да, така е, спор няма. Може ли да попитам какво е сънят, някой ще каже стремеж на духа към нови места, непознати за тялото, не изживени мигове, сънят е мечта, който е единственият начин тази мечта да бъде реализирана. ...