Сънувам. В съня ми се появява странно позната картина. Стая. Някаква стая, обляна в светлина, може би е баня или кухня. Отвсякъде зловещо лъхат болка и мъка. Изведнъж силен плач нарушава тишината.
Оглеждам се - едно момиче. Тя седи присвита на пода и плаче. Сълзите й се стичат по бузите и падат тежко на плочките - мъчителни и черни, пропити с горчивина и омраза.
Изведнъж ме прободе ужасна болка и в следващия момент вече бях в съзнанието на момичето. Бях вътре в нея, виждах през очите й и почувствах тъгата й. Почувствах се смазана, уинжена и обидена. Тя беше без изход. Мислите й се лутаха обезумели и се удряха в стените на мозъка. Тя разсъждаваше (доколкото можеше в това състояние)и трескаво фантазираше. Чудеше се какво ли е в Рая? Раят и Адът са толкова обширни и различни понятия за всеки човек. Тя не вярваше, че ще се възнесе към Рая, не вярваше и, че ще пропадне в Ада, а ще остане да се рее над всичко и всички, и ще продължи да се учудва на хората. И все пак...., щеше
й се да надзърн ...