3 мин за четене
На леглото, завито с оръфана завивка, лежеше младо момиче. До него тихо плачеше майка му. Двете жени бяха постоянно заедно. Особено сега, като момичето го сполетя болест.
Нямаха си мъж в къщата и трудно изкарваха прехраната си. Бащата на момичето бе починал много отдавна и то никога не го бе зървало дори за миг. Нямаше, клетото, и за
кого да се омъжи, защото или болно беше, или за прехраната на себе си и майка си се грижеше. Много труд полагаше, още от дете и не му тежеше, не се оплакваше, въпреки многобройните си болести. С майката живееха задружно и макар сиромаси, бяха щастливи. Само Бог да им не беше отнел и здравето, всичко щеше да им е наред. Добри и благородни души бяха, цялото село ги обичаше, не ламтяха за пари, колкото да се прехранват им стигаха.
Много болести бе преживяло момичето, но как да е, бързо се оправяше. Но сега не беше така. От две недели насам нищо не й помагаше - нито лекари, нито бабини суеверия, нито "дай, Боже".
Разказа една съседка на жените за някакъв си ле ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse