Скучаеше. Вече трети час сърфираше из Интернет и не и ставаше нито по-весело, нито по-леко.
Беше в някакъв литературен сайт. "Безименната" разказ от... Зачете се...
----
Последният хотел... и последната надежда угасна.
-Съжалявам, но има конференция! - администраторката се усмихваше смутено,
Безмълвно излезе навън, под козирката. Извади цигара. Опита да я запали. Една клечка, втора, трета... Какво, по дяволите...? Кибритът беше влажен. От дългата и коса се стичаха дъждовни капки, нямаше сухо място по тялото и. Трепереше и от студ, и от гняв, и от отчаяние...
А денят започна толкова хубаво. Пътуваше насам щастлива от предстоящата среща. Не го беше виждала три месеца, три безумно дълги месеца. Пишеха си, но не беше същото, а днес...Обеща и да изпроси гарнизон с преспиване, да бъдат заедно, да се любят. Толкова се радваше... Не усети този километър и половина от автобусната спирка до поделението, не усети тежестта на сака, пълен с лакомства за Него... Търпеливо изчака пред портала цели дв ...