Безплатният обяд или пенсионерски пътепис

    "Пенсионерски", защото става дума за една от онези "промоционални" екскурзии с "безплатен обяд", чиято основна цел е да рекламират нещо. Ноооо... с "подарък за дамите - покривка и подарък за господата - джобно ножче" (примерно). Далеч не всички, записали се на такава екскурзия, са пенсионери. И далеч не всички са като мен - примамени главно от екскурзията до Белоградчик. О, не! Част от народа отива именно заради промоцията, в този случай - "магнитни наколенки тип "Д-р Ливайн"! Както и силно загрижен за здравето си (което, впрочем, не е лошо).
     То пък се случи страхотен дъжд и студ. В тъмни зори, под един навес, откъдето щяха да ни вземат, се нагъчкахме 50-60 души, чакайки да потеглим.
   Нещо като гидове бяха две твърде млади момчета, слаби, ниско подстригани, които отвориха вратите на автобуса и поискаха от нас да се строим на тъмницата в дъжда, за да ни отмятали по списъка. Добре че един от спътниците ни се възпротиви на това безумство и се развика и да ни проверяват в автобуса. Тълпата нахлу, въпреки протестите на двете момчета.
    Мястото ми беше в дъното на автобуса и станах свидетел как двама - мъж и жена, без билет, но явно със знанието на фирмата, безцеремонно бяха седнали на мястото на един дядо, който отчаяно искаше да ги вдигне. Намесиха се и други пътници, настояващи ония двамата да си покажат билетите, а те спокойно обясняваха, че шофьорът им ги бил взел. С безсмислена упоритост човекът се опита да изясни ситуацията, даде си билета на момчетата и те го направиха на салата, казвайки, че ако сме били влизали един по един, както те били искали... и т.н. Макар и с нисък глас, момчетата едва сдържаха агресията си под формата на язвителни забележки.
    - Ще се оплача от вас! Не за пръв път пътувам - безсмислено се бореше дядката.
    - Кажете си името да Ви го запишем! Специално ще очакваме вашето оплакване!
    Дядото си го каза.
    Онзи пък, дето беше се възпротивил да ни държат под дъжда, бе принуден да изслуша десетминутната тирада на едно от момчетата колко е сгрешил. Наистина се удивих на дългото говорене това момче, а ние чинно слушахме що за капризи сме. Слава Бог, че "виновникът" го обърна на шега и отклони разговора в безопасна посока.
    И така, първа спирка - Монтана. Нищо не видях от града, защото ни стовариха пред хотела и веднага ни настаниха по масите на ресторанта. Предстоеше ни презентацията на продуктите на фирмата, която - о, ужас! - трябвало да трае цели 4 часа!
    "Изядоха ни екскурзийката!" - тихо се ужасих.
    Пред нас се изправи една доста артистична дама, с къса червена коса и сукман, който подчертаваше едрия бюст. Третото копче отгоре надолу не бе издържало на напъна. С микрофон, закачен на главата и минаващ напред към устата ù, тя имаше пълната свобода да разиграва театъра си. Добра професионалистка! Хареса ми! 
    - И така, най-напред да ви представя Ивайло и Калин, които бяха с вас в автобуса! Моля, ръкопляскайте им! Единият е зодия не знам-каква си, а другият - еди-коя си. Харесват ви, нали? Има ли някой, който да не ги харесва?
    - Дааа! - обади се един дядка от моята маса, не този със скандала, а друг, който бе станал свидетел. Но кой да ти го чуе!
    - И да ви представя Емилия, моята асистентка! Най-усмихнатото момиче, което някога сте виждали!
    Какво ти "усмихнато"! Тази Емили през цялото време ни гледаше строго и напрегнато.
    И така, като по учебник по маркетинг, пред нас най-напред се заразгръщаха най-скъпите продукти на фирмата - масажни столове, одеяла, кувертюри. Чудесните им ефекти се подкрепяха с изрезки от вестници, специално ламинирани анатомични схеми и научно-популярни книжки на "руски учени". Когато госпожата започна да ни разказва как още Александър Македонски..., две девойки на моята маса се закискаха неудържимо. Показаха ми есемесчета, които си разменяха: "Защо Александър Македонски бил велик? Заради матрака! Как лекувал войниците си? Слагал ги на матрака!". Естествено, госпожата (май се казваше Соня) бе принудена любезно да ги изгони.
    След демонстрациите ни раздадоха листчета, на които да напишем имената си. Уж томбола, в която "избраните" имаха невероятния шанс да ползват кредит, за да се сдобият с чудесните предмети, които им демонстрираха. Започвайки да говори за цената, Соня подчерта, че става дума за "немски изделия, за които са плащани немски заплати". Да де, но таргетната им група е български пенсионери! Май една жена все пак сключи договор за лизинг за едно "магическо одеяло" за космическата сума от 700 лв.
    Постепенно предметите, които се предлагаха, ставаха все по-малки и по-достъпни. Особено ме впечатли "конски крем", предлаган като панацея в разфасофка, достатъчна да се намаже един цял кон от главата до петите. Имаше и от онези панацеи в конска разфасофка, на които пише, че съдържали "100 билки". Накрая се стигна и до бижута, също с "лечебни" свойства.
   Соня се умори и предаде щафетата на младоците.
   Междувременно сервираха "безплатния обяд" - таратор и кебапчета с гарнитура от картофи. Неуморните Ивайло и Калин минаваха от маса на маса, да разказват за продуктите на фирмата.
   Едва към два часа се отправихме към Белоградчик. Мъгливото есенно време не ни попречи да се поразходим и да се снимаме сред величествените камъни, разпръснати като играчки на някое дете-великанче по червеникавата желязо-съдържаща пръст. Разходихме се из крепостните стени, прочетохме легендата за монахинята, която заченала от овчаря и родила в манастира, който бил на това място. Надникнахме в руската църква, във вятърната мелница и други запазени дървени постройки в пределите на крепостта. Снимахме чудесната панорама на града долу в ниското. Красотата си струваше.