Чистият непукизъм към всичко. Абсолютно всичко. Пренебрежението, толкова привлекателно за някои, се превръща в истинско изкуство (The art of not giving a single fuck). Умение. Начин да запазиш здравия разум. Умение...
Хах, емоции... На кого са му притрябвали? (Да това беше реторичен въпрос...)
Не ми пука, прави каквото знаеш. Все ми е едно, действай си.

Защо?! Как можах? Защо съм бил толкова сляп?

Това е безразличието. Форма на силна незаинтересованост, прерастваща в изгарящо съжаление...

Всъщност има видове безразличие. Чистият непукизъм е сила, той те предпазва от самонаранявания. Безразличието е слабост, впиваща се като нож в гърба.
Безразличието се променя. Пораства до слаба заинтересованост, после в привързаност, обич, любов... Все емоции, пропити с кръв и алкохол. Две девствени течности, символизиращи чистия непукизъм.

Иронията на съдбата. Хората постоянно спорят, съществува ли или не. За едни тя е предопределена. За други, просто щастливо стечение на обстоятелства.

За всяко нещо си има причина. Няма Бог, няма Съдба, всичко е една красива илюзия.

Зад безизразната маска на живота стои едно щастливо стечение на обстоятелства, пропито с чувства, сълзи и кръв.