Глава 2
Изглежда всичко с красивия Зандър приключи още преди да е започнало. Той записа номера ми, но така и не ми звънна. Дълго мислих за него и изглежда наистина бях започнала да го харесвам, но след като не ме потърси, почти го забравих.
Нещата вкъщи си бяха почти същите, с изключение на приятелката на татко, която се появи в една от студените и неприятни нощи, когато всички заедно гледахме телевизия. Казваше се Лара - висока, красива, леко мургава, с красиви сини очи и черна коса. Притежаваше голяма и преуспяла компания за дамска козметика и по всичко си личеше, че е наистина богата. На лицето ù постоянно грееше усмивка, която я правеше още по-хубава.
- Е, Лара, изглеждаш доста по-млада от баща ни... - каза Еди със спокоен и равен глас.
- Да. - отвърна Лара, без да се притесни. - Аз съм 20 години по-малка от него, но това не пречи на любовта ни.
- Какво?! - извика Еди и ококори очи.
Брат ми бе доста несдържан през цялата нощ. Той знаеше, че татко не може да го упрекне, затова разпитваше Лара без притеснение. Аз не исках да влизам в дълги разговори с нея. Запазих мъката вътре в себе си, дори когато татко съобщи за годежа си с нея. Еди напусна стаята разгневен. Малката Лиса не помръдна. Тя дори не знаеше какво точно да каже. Бе свикнала да живее без майка и така ù бе по-добре. Аз стоях и наблюдавах как животът ни се обръща.
На следващия ден Лара побърза да се нанесе при нас. Леглото на татко отдавна бе изстинало и сега сякаш в очите му отново имаше светлина. Лара обаче показа чертите си на мащеха и започна да ни прави особени забележки.
- Еди, ако не изчистиш стаята си, няма да излезеш навън! - каза тя и размаха пръст срещу брат ми, който я гледаше с учуден поглед.
- Лара, млъкни! - измърмори той и трясна вратата пред лицето ù.
Лара веднага се обади на татко и му разказа всичко. Лукавата ù усмивка се разтегли на лицето ù, когато татко каза, че довечера сериозно ще си поговори с всички ни.
Ненавистта ни към нея се увеличаваше с всеки изминал ден, но знаехме, че не можем да променим съдбата си и много скоро тя ще бъде част от нашето семейство.
***
Една сутрин, докато отивах към училище, чух зад себе си познато цвилене на гуми. Обърнах се и видях Зандър.
- Качвай се! - каза той с приветлив тон.
- Не, благодаря! - отвърнах сърдито. Той ме погледна и очите му блеснаха.
- Какво ти е? - попита. В погледа му се четеше искрено състрадание.
- Проблеми... с родителите... - отвърнах.
Зандър се засмя.
- Всеки има такива проблеми. - окуражи ме той.
Усмихнах се, въпреки че ми се плачеше.
- Да, но аз имам зла мащеха... - казах с ироничен тон. Зандър направи мила гримаса, след това ми отвори вратата, за да се кача...
© Дени Спасова Todos los derechos reservados