Глава 2
Изглежда всичко с красивия Зандър приключи още преди да е започнало. Той записа номера ми, но така и не ми звънна. Дълго мислих за него и изглежда наистина бях започнала да го харесвам, но след като не ме потърси, почти го забравих.
Нещата вкъщи си бяха почти същите, с изключение на приятелката на татко, която се появи в една от студените и неприятни нощи, когато всички заедно гледахме телевизия. Казваше се Лара - висока, красива, леко мургава, с красиви сини очи и черна коса. Притежаваше голяма и преуспяла компания за дамска козметика и по всичко си личеше, че е наистина богата. На лицето ù постоянно грееше усмивка, която я правеше още по-хубава.
- Е, Лара, изглеждаш доста по-млада от баща ни... - каза Еди със спокоен и равен глас.
- Да. - отвърна Лара, без да се притесни. - Аз съм 20 години по-малка от него, но това не пречи на любовта ни.
- Какво?! - извика Еди и ококори очи.
Брат ми бе доста несдържан през цялата нощ. Той знаеше, че татко не може да го упрекне, затова разпи ...