И създаде Бог чрез духове, създаде човешки тела - мъжко и женско - тук, на Земята.
И бяха материя, тъй като от нея бяха създадени.
И по волята на Бога вселиха се първите два духа в тях, оживиха ги и бяха наречени Адам и Ева.
И, по подобие на своя Създател, съвършени творци бяха и с мисъл творяха като Отца си.
И обхождаха Адам и Ева Земята в ония първи времена и творяха чрез Закона на нея. И така беше.
И невинни бяха помислите им, че само чиста любов бяха.
И тия двамата не осъзнаваха туй, тъй като друго чувство не знаеха.
И земята пълна беше с растения и животни от седемте дни на Твореца. И Адам, и Ева се радваха на Божите творения и бяха в общение с тях и със Бог.
И владееха енергиите, и излизаха от тяло, когато туй пожелаеха и обхождаха двата свята - на материята и на Духа.
И имаше наблизо край тях стара и мъдра змия, че повече от тях живяла беше в материята и познаваше я добре.
И се виждаха Адам и Ева с нея, и разговаряха.
И казаха й веднъж:
Благословена си ти, змийо. И рибите, и птиците, и зверовете, и добитъка са благословени, че сътворяват от телата си нови тела одухотворени и наричат ги свои деца. И радват се, и са щастливи, че живот са им дали - и те като тях да се радват и да го преживяват.
А виж ни нас, горките, двама сме и сами сме и не можем да преживеем туй, що преживявате вие. И Отецът ни не дава.
И рече им тогава змията:
-И вие можете туй, човеци. Сътворете го и то безнаказано, ако Той ви е дал свободна воля.
И попитаха я те:
- А как да бъде?
И отговори им мъдрата змия, която, ако и да беше знаеща, не бе вездесъща като самия Бог:
-Речете: И нека да опознаем телата си, тъй както другите твари на земята ги опознават и да го преживеем, и да бъде. И тъй да бъде.
И каза, и се оттегли.
И тогава Адам и Ева сътвориха го с мисъл и слово и дойде им познание чрез Закона.
И те осъзнаха как да го сторят, и извършиха го.
И така бе изядена “ябълката на познанието”, и изядоха я двамата. И бе неизказано вкусна.
И макар и да бяха без дреха, защото бе топло, те изведнъж усетиха у себе си чувство непознато. И това беше страхът.
И тъй като знаеха, че Отецът им е изпълнител на Закона и е научил за деянието им решиха да се предпазят от справедливия му гняв. И се скриха между дърветата.
И още осъзнаха, че голи са и че това не е добре.
И ето, за пръв път опознаха двамата на доброто опакото, сиреч злото и наченаха да отричат в съзнанието си и с отрицание го оскверниха.
И ги изпълни ново чувство, наречено срам, породено от опознаването на злото. И откъснаха по един лист от смоковница и покриха слабините си.
Да, ама Бог беше от стара коза яре и си беше сътворил цялото битие от А до Я. Той тъй Си беше изплел кошницата, че, както и да въртиш и сучеш, с нищо да не можеш да Го изненадаш. На негово разположение беше цялата вечност и безкрайност. И, тъй като Той самият беше тая безкрайност, всъщност сам Си беше на свое разположение. След дълго умуване взе, че реши да спретне едно творение с N на брой космоси и измерения и с още толкова на брой духове от различен ранг и калибър. Беше решил да ги разсели и да им направи едни материални дрешки, наречени тела. После да ги остави тия свои хлапета да си творят всевъзможни залъгалки в пясъчника на материята, а Той да Си ги наблюдава отстрани, да им се радва, да преживява ролите им в Играта и тъй да опознае чрез тях Себе Си. Адам и Ева въобще не бяха го изненадали със първото съвкупление. Беше им дал туй- онуй между крачетата, пък и им прати тая стара хитрана - змията... Е, мъдра беше, но не чак колкото Него. Сега дечицата вече познаваха страха и чрез него щяха да опознават любовта си. Щеше да има добро и зло. От палачинката на злото децата щяха да си късат залъци и да ги наричат алчност, завист, жестокост, омраза, подлост, коварство и какво ли не още. Туй щеше да бъде горчивата, клисава и нежелана палачинка. Е, нежелана, но щяха да си похапват и от нея, щото, като ги заведеше отново любящият им Тати, сиреч Той, на пясъчника на материята , въобще нямаше да помнят какви фигурки и дрънкулки са майсторили от пясък в предишното си идване. И вече ще си сътворяват всичко дечицата неосъзнато. Така де, като всички дечица. Е, вярно, че ще се бутат, блъскат, удрят, ще си развалят и тъпчат пясъчните фигурки и ще реват, та чак ще се късат. И все ще викат към Него: -Тате, виж тоя какво ми направи, виж оная какво ми развали! Що тъй бе, Тате?! Ела, да раздадеш правосъдие! Е, да , ама Тати няма да раздава правосъдие, щото Тати не е съдия, а Бог и щото си обича по равно дечицата. Ще стои отстрани, ще следи Играта и ще им се радва. Вярно, някой малчуган много съкрушен от нежелания ход на своята Игра , изведнъж ще напусне пясъчника и се втурне в прегръдките на Тати. Той ще го успокои, ще избърше сълзичките му, ще го шляпне успокояващо по бузките и ще му каже: - Хайде, сине (или дъще), бягай пак да играеш. Но тоя път направи нови фигурки и се опитай да харесаш фигурките и на другите си братчета и сестричета, ако искаш да не развалят твоите. Да, ама то, нали е дете, пък и вече е забравило какво му се е случило преди, започва да си я кара пак по старому. Е, какво да ги правиш - деца!Когато някой от малчуганите порасне и почне да се държи осъзнато на пясъчника, Играта става вече скучна за него. Тогава Тати дава други занимания, подходящи за по-зряла възраст извън тоя пясъчник. Но ако всички изведнъж пораснат, което не че е невъзможно, но просто няма да се случи, тогава Играта ще приключи и пясъчникът ще опустее. Дечицата си харесват Играта и не бързат да порастват. Е, нека да е волята им! Но, все пак, един ден всичките ще са пораснали и тате Бог ще ги събере около себе си, ще ги прегърне и всички ще се отдадат на заслужена почивка. После ще се събудят и пясъчникът отново ще ги призове за нова Игра. Но това няма да е оня, стария пясъчник, а един съвсем нов, в едни нови времена.
Всичко си знае Бог и за Адам, и Ева, но сега трябва да се прави на много изненадан. Нали такава е Играта. Те, милите, ще се радват, че са го изненадали, но и ще се страхуват от Него, макар че Той е само Любов. Ще загърбят осъзнатото си творчество и ще творят, само че неосъзнато. И с ръце ще творят, затова ще си мислят, че в пясъчника така се твори - само с ръце. Но Бог си знае, че, щом ги е създал - и те са творци като него и творят с разума си,с мисълта си. Сега ще се направи на много сърдит и ще им заяви да не идват вече всеки ден при Него, а да си стоят постоянно в пясъчника и да си създават всичко - от деца до фасул и ряпа. Те ще тръгнат, уж видимо съкрушени, а вътрешно доволни, щото при Тате е хубаво, но по-хубаво е на пясъчника, щото там Играта е много велика. И ще си народят Адам и Ева дечица - Каин и Авел, и Сит. И те ще си народят свои и приказката няма да има край...
© Диана Кънева Todos los derechos reservados