Бистра Чолева – Лалева – „Мрежата на Катерина”

„Мрежата на Катерина” е книжно тяло, събрало в себе си кратките разкази на различни жени, което от своя страна силно напомня за т. нар. „женско писане” в българската литература. Отделните глави на книгата са озаглавени с името на всяка една от тези жени, чиито писма са поместени вътре, а самите имена варират от традиционни български (Кристина, Мария, Марина...) до по-нестандартни (Пирина, Явора, Филомена...). По всичко изглежда, че представителките на нежния пол отправят своите монолози към Катерина – писателка, която изслушва проблеми и въпроси им и „винаги отговаря” – самите те представляват въпросната „мрежа” от заглавието.

В „Мрежата на Катерина” са застъпени съзнателно или не доста философски, екзистенциални въпроси въпроси: семейство или професионална среда, скъпи или евтини подаръци за рожден ден, приятна сутрин със семейството и децата или пълна отдаденост на професионалните задължения, каква е ролята на страха в живота ни ... Цялата книга, подобно на много други, принадлежащи към категорията „постмодерна литература” излъчват усещане за празнота, липса на хармония и щастие от семейния живот. На показ са изложени всички дребни битови проблеми, които са в състояние да разрушат всяка идилия. Идеята, че всички тези жени пишат на човек с по-голяма известност ги кара по някакъв начин да се абстрахират от факта, че тя също е човек като тях – със собствени мисли, чувства, емоции, проблеми. Те споделят личните си преживявания, а въпроси от типа „ти как си?” са сведени до минимум – сякаш личният живот на тази иначе толкова близка тяхна приятелка (както е заявено директно в много от писмата) няма никакво значение, тук може да се разглежда всичко в контекста на егоизма.

Същевременно, подобно на редица публицистични текстове, и в книгата на Чолева-Лалева присъства проблемът за безработицата в страната, като парадоксалното тук е, че именно човек с висока професионална квалификация не може да си намери подходяща за него позиция и е зависим от чиновник, притежаващ по-ниска степен на образование („Явора”). Самотата е основен житейски проблем, въпреки че всички притежават на пръв поглед здраво и стабилно семейство с наследници, играещи в къщата. Макар и дългогодишен, в един момент бракът се разпада като една илюзия, сякаш никога не е бил и остава само споменът за проваления живот („Мария”). Безразсъдността на младежките години също е фактор, спомагащ за проваления живот: „И всички без съпруг до себе си. Мъже – да, но съпрузи – не.” (с. 65). Не е ли точно това един от проблемите на съвремието – липсата на любов? Дребните битови несгоди, липсата на финансови средства или прекалената отдаденост на работата винаги са за сметка на семейството. Единствено любовта на майката сякаш в „Мрежата на Катерина” е останала истинската и неопетнена любов – такава, каквато би трябвало да бъде. Но и тя в редица други постмодерни романи е поставена под съмнение ... накъде вървим?