Битката за 5-те лева

След петъчния работен ден. Семейство Йотови решиха да се разнообразят като отидат със своето дете до детската площадка.

Докато двамата родители си разговаряха сладко-сладко, детето им намери на земята 5 лева. Обаче едно друго дете на име Детелина го изпревари за да ги вземе. Доволно то отиде при майка си и й каза :

- Мамо, виж какво намерих.

Момиченцето бе голямо на възраст около 6 години. Майка й я прегърна и разцелува и си прибра парите в портфейла.

През това време бащата на синът Константин, който намери тези пари видя тази сцена от начало до край. Той не се почувства никак доволен, защото тези пари трябваше да бъдат негови, а не на онова чуждо дете.

Жена му докато споделяше как е минал нейният работен ден усети, че мъжът й Христо е разсеян. Почита го тя загрижено какво го тревожи, а той машинално й отвърна, че всичко е наред.

Тя го погледна в очите. Реши да го докосне леко с пръсти по гушата му и тя настоятелно повтори какво го тревожи. Христо от безсилие й сподели какво видя. И Доротея с насмешка му каза:

- Като са щели да бъдат наши тези 5 лв, защо не отиде да си ги вземеш? Предизвиквам те!

Мъжкият му инстинкт подаде в мозъка сигнал, че той трябва да се бори за тези пари.

Беше в колебание. Почувства затруднено дишане. Тежко преглъщаше, за да си вземе въздух, усещаше ритъма на сърцето си в гърлото сякаш щеше да го изкара от устата си. А от челото му избливаше големи капки пот. Тази физическа неловкост бе неговата съвест.

Христо имаше сдържан и добър характер.

Все пак той реши да се бори за тези 5 лв.

Отиде при майката. Нарече нейното дете крадла. Опита се Христо да вземе насила портфейла й. Майката му удари един шамар. Жена му Доротея гледаше на всичко с насмешка като гълташе жадно своята цигара.

Христо с досада й избута ръката с портфейла и й каза :

- Взимай си ги! Да се задавиш с тях дано!

И  с гняв си тръгна.

От този момент насетне за Христо му беше трудно да си сдържа гнева. Този случай го направи не сдържан, нетърпелив и импулсивен в живота, където действията му не допринасяха добри плодове за душата му.