Jun 27, 2021, 8:49 PM

Битката за 5-те лева

1.1K 1 2
2 min reading

След петъчния работен ден. Семейство Йотови решиха да се разнообразят като отидат със своето дете до детската площадка.

Докато двамата родители си разговаряха сладко-сладко, детето им намери на земята 5 лева. Обаче едно друго дете на име Детелина го изпревари за да ги вземе. Доволно то отиде при майка си и й каза :

- Мамо, виж какво намерих.

Момиченцето бе голямо на възраст около 6 години. Майка й я прегърна и разцелува и си прибра парите в портфейла.

През това време бащата на синът Константин, който намери тези пари видя тази сцена от начало до край. Той не се почувства никак доволен, защото тези пари трябваше да бъдат негови, а не на онова чуждо дете.

Жена му докато споделяше как е минал нейният работен ден усети, че мъжът й Христо е разсеян. Почита го тя загрижено какво го тревожи, а той машинално й отвърна, че всичко е наред.

Тя го погледна в очите. Реши да го докосне леко с пръсти по гушата му и тя настоятелно повтори какво го тревожи. Христо от безсилие й сподели какво видя. И Доротея с насмешка му каза:

- Като са щели да бъдат наши тези 5 лв, защо не отиде да си ги вземеш? Предизвиквам те!

Мъжкият му инстинкт подаде в мозъка сигнал, че той трябва да се бори за тези пари.

Беше в колебание. Почувства затруднено дишане. Тежко преглъщаше, за да си вземе въздух, усещаше ритъма на сърцето си в гърлото сякаш щеше да го изкара от устата си. А от челото му избливаше големи капки пот. Тази физическа неловкост бе неговата съвест.

Христо имаше сдържан и добър характер.

Все пак той реши да се бори за тези 5 лв.

Отиде при майката. Нарече нейното дете крадла. Опита се Христо да вземе насила портфейла й. Майката му удари един шамар. Жена му Доротея гледаше на всичко с насмешка като гълташе жадно своята цигара.

Христо с досада й избута ръката с портфейла и й каза :

- Взимай си ги! Да се задавиш с тях дано!

И  с гняв си тръгна.

От този момент насетне за Христо му беше трудно да си сдържа гнева. Този случай го направи не сдържан, нетърпелив и импулсивен в живота, където действията му не допринасяха добри плодове за душата му. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yoana Stamatova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря много! И аз също съм горда, че те познавам! 💞💞💞
  • За този разказ чух на срещата и съм щастлива, че знам за съществуването му преди да бъде публикуван. Радвам се, че те познавам! 🌹

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...