Благодаря ти... за горещото кафе! Благодаря ти... за черната горчилка, която винаги остава в дъното на чашата! Благодаря ти... за вечерта, която ми подари, защото звездите отново са покрили нощта, която се спуска като черен облак в душата ми!
Но звездите са за тези, които стоят на високо. А такива като мен, просто мечтаят! И в мечтите си забравят, кога всъщност са били щастливи. Понякога са втренчили погледа си в онази неизвестност, която се губи в реалността. Но и звездите си отиват, някой се раждат, други умират!