Тя не усещаше, че говори много, но това му харесваше.

            -Знаеш ли, Анди, това беше най-готината тренорвка, която съм имала. Много се радвам, че се записах на каланетика, след всяка тренировка се чувствам направо страхотно! – каза Ана.

            Той се усмихна и отговори:

            -Радвам се, напомня ми на момента, когато аз се записах на футбол преди години. Още съжалявам, че спрях – отвърна той.

            -А защо спря? – попита тя.

            -Изкълчих си глезена и не можех да играя повече.

            -О,  жалко – отвърна Ана. – Я, време е да влизаме – допълни тя.

            -Да, хайде – отвърна Андрей.

            Двамата влязоха в сградата на университета.

            Андрей чуваше гласове в главата си. Преди време си беше помислил, че полудява, но се оказа друго – четеше мислите на хората около себе си, стига да бе достатъчно близо. По тази причина той се стремеше и да бъде сам през повечето време. Отначало целият този словесен поток беше досаден, но впоследствие младежът свикна.

            Мислеше че е единствен, но не беше. Това очарователно девойче, което стоеше до него, също имаше подобна дарба, макар и да не знаеше, че той бе разбрал.

            Тя умееше да спира времето в критични ситуации и успяваше да реагира преди всички останали. Беше свикнала с това и го пазеше в тайна.

            Андрей беше отгатнал всичките ѝ мисли. Той я намираше за очарователна, тя него за сладък и мил, поне засега.

Благодарение на способността си бе открил и още нещо - друг човек с подобна дарба. Това беше едно момче от горния курс на име Благой. На пръв поглед добродушен и редовен, дори скучен човек, но криеше ужасяваща тайна - беше убиец. Чрез едно докосване по тялото на жертвата, беше способен да превърне всеки от органите ѝ в кайма, а жертвата умираше в ужасни мъки.

            По този начин беше убил редица хора – бившата си, двама от любовниците ѝ, един шофьор, който му се беше разкрещял на червено, след това уличен просяк, който го беше нападнал за пари.

В целия университет нямаше други като тях.

            Младежът записваше лекцията и следеше мисловния поток на Ана, която стоеше до него.

            „Нямам търпение да отида на каланетика пак! Леле, по-вълнуващо е и от йогата даже!

„Много скучна лекция, дали постъпих правилно като записах това?!“

            Андрей се усмихна, докато слушаше забавния ѝ мисловен поток.

            Трябваше да спре Благой. Единствен Андрей знаеше за него и за това, че щеше да избие още куп хора. Благой беше социопат. Нямаше да спре, докато някой не спреше него.  Добре, но как да го направи – имаше ли лечение за такива хора?

            Андрей желаеше да прелъсти Ана, очакваше всяка нова среща с нея с нетърпение.

            След края на лекцията, докато излизаха навън, той попита момичето:

            -Ана, искаш ли да излезем на разходка довечера?

            Знаеше че момичето няма планове за вечерта и обича разходките.

            -Аз, ами, да, с удоволствие – отвърна с усмивка тя. – Нямам какво да върша толкова, пък и у нас не ми се стои.

            -Чудесно, какво ще кажеш да те взема в шест?

            -Идеално – отвърна тя.

            Беше средата на септември и все още бе топло. Двамата вървяха в парка, духаше приятен, лек ветрец.

            -Ах, знаеш ли, Анди, много приятно е тук навън! Много повече предпочитам това, отколкото да се забивам в задимени барове! Ех, какъв хубав ветрец! – каза тя и въздъхна.

            -Да, много е приятно, особено когато всекидневието ти идва в повече.

            -О, да, някой път направо ми иде да захвърля всичко, с което се занимавам! Макар че от друга страна, обичам и да съм ангажирана с много задачи, за да не оставам в застой. Днес ме улучи на късмет между другото – каза тя и му смигна.

            -Виж ти, понякога и аз се чудя на късмета си – отвърна той и добави на ум – „и не само“.

            Двамата се засмяха.

            -Какво ще кажеш да поседим на тази пейка? – предложи Андрей.

            -Добра идея – отвърна тя – хубаво ще ми дойде малко почивка.

            Те седнаха и той я остави да говори. Да, тя наистина притежаваше онова свръхестествено обаяние, което го караше лесно да се влюби в нея -  руса коса, сини очи и детска невинност изписана на лицето ѝ.

            Докато Ана приказваше, той леко приближи ръката си до нейната и започна да я гали. Тя сякаш не забеляза, което му подсказваше, че може да продължи.  Приближи се леко, гледаше я право във очите, като местеше погледа си от лявото ѝ око към устата, след това към дясното и така отново.

            Тя инстингтивно беше започнала да прави същото. Той започна да я гали по ухото и врата.

            -Знаеш ли, харесва ми как ти стоят обеците.

            -Така ли, а нещо друго харесва ли ти?

            -Да.

            -Какво е то?

            -Ето това – отвърна той и я целуна.

            -Ясно – отвърна тя след това и се усмихна.

            Той я целуна пак, след това изследва врата, бузите и слепоочията, докато попиваше миризмата ѝ.

            Постояха прегърнати още известно време. Не след дълго станаха и продължиха да се разхождат, този път хванати за ръце.

            Той четеше мислите ѝ - тя беше започнала да го харесва. От самото начало той беше мил с нея, в същото време сигурен в себе си, което ѝ носеше някакво непринудено спокойствие, каквото скоро не беше срещала у друг мъж.

            Разхождаха се още малко и накрая се изпратиха. Когато се прибра, паралелно с пирятните емоции, Андрей започна да мисли за Благой и как би могъл да го спре?

Андрей и Ана бяха заедно вече от няколко седмици и всичко между тях вървеше повече от добре.

Андрей на няколко пъти се бе разминал с Благой и разбра, че той смяташе да убие още някого. Този път беше човек, който го бе принудил да стане от седалката в автобуса, за да настани жената и детето си. Това, което не се харесваше на Благой и го караше да иска смъртта му, беше тонът, с който мъжът го бе накарал да стане. Ако беше попитал учтиво, тогава може би Благой щеше да забрави за него. След случката  злонамереният младеж тайно ги беше проследил до дома им. Щеше да го убие още този уикенд, а може би и цялото му семество.

Андрей трябваше да спре Благой, но как?

            Мислеше много, накрая реши да сподели с приятелката си.

            Вечерта говореха. Той ѝ разкри всичко за себе си, за нея, за това че можеше да чете мисли, че това му е помогнало да я прелъсти и накрая за Благой. Каза ѝ, че той трябваше да бъде спрян. Тя мълча известно време, след това каза:

            -Разбирам те! Да го направим двамата, може и да мога да го убедя да не убива повече. - Направи пауза, след това, допълни – знаеш ли, не съм много изненадана, че имаш такава дарба, още отначало усещах нещо необикновено в теб.

            -Благодаря ти и... това ме радва – каза той и се усмихна. Сякаш тежък товар падна от плещите му, след това я целуна.

            Двамата решиха да се срещнат с Благой в университета. Намериха го, убедиха го да говорят с него по късно в една от паузите. Тримата седнаха на една пейка.

            -Знам какъв си – започна Андрей – знам и че в момента мислиш за онова, което смяташ да извършиш в неделя.

            Благой разшири очи, примигна няколко пъти.

            -Какво? – попита той.

            -Имаш дарбата да убиваш хора с едно докосване, аз имам тази да чета мисли, тя може да спира времето. Искаме да поговорим за това, което си извършил и за това което смяташ да извършиш в бъдеще.

            -Не искаме да те издаваме или да ти пречим по някакъв начин – допълни Ана - аз смятам, че ти имаш своите съображения да постъпваш така, но те моля да размислиш - има и други начини.

            Той се загледа в земята, след това и в тях двамата.

            -Да, ето защо толкова често ми се мяркаш пред очите, Андрей – каза Благой, след това се обърна към Ана. – Кажи ми моето момиче, какви са тези други начини? Той знае много добре, че аз не понасям оскърбления – и посочи Андрей. - Оттекват в главата ми безкрайно, докато не си отмъстя с кръв. Не можеш да ме разубедиш, но все пак съм любопитен, слушам те?

            -Нека дойдем с теб, ще говорим със човека и ще го накараме да ти се извини. Вярвам, че ако го направи, желанието ти да го убиеш ще изчезне.

            Благой се разсмя.

            -Ох, колко си наивна, нещата не работят така, малката. Но... все пак съм любопитен  да пробваш. Винаги съм готов да дам шанс на хора, които като вас говорят с мен така любезно и учтиво, наистина го оценявам! Нека му дадем шанс, но ако не ми се извини, тогава ще го убия, а вие няма да ми пречите, за да не убия и вас! Съгласни?

            Двамата се спогледаха, изглежда нямаше какво да постигнат повече. Разбраха се да отидат тримата пред дома на „обвиняемия“ в неделя.

Щом се озоваха там, застанаха пред входа на блока и зачакаха. Благой знаеше, че той хвърля боклука си по това време винаги в шест. Човекът излезе, Андрей го повика, той дойде пред тях и Ана каза:

            -Господине, здравейте, това е Благой, оскърбили сте го в автобуса и той иска да получи извинение от вас!

            -К`во? Къв автобус бе? Ааааа... ти ли си оня келеш, дето не искаше да отстъпи място на жена ми?

            Андрей и Ана изтръпнаха. Благой го изгледа с леден поглед.

            -Да, аз съм онзи... келеш. Държа да ви кажа, че не видях жена ви и...

            -А видя ли на каква седалка стоиш, а? Имаше знак за майки с деца, ама ти блейкаш през прозореца! Не видял, ае пъзльо, такива кат тебе знаеш ли колко съм ги тръшкал... и отде разбрахте де живея, а? Аре сега да ми се махате от блока, че да не ви заблъскам и тримата, келешчета!

            В този момент Андрей и Ана разбраха, че каузата е изгубена. Благой започна да се приближава към човека, а Андрей хвана Ана, изведе я настрани, с гръб към тях и я обгърна с ръце.

            В този момент тя инстингтивно спря времето, малко след като Андрей я бе задържал и преди Благой да приближи фатално към човека. Във времевата капсула Ана опита да се измъкне от хватката на Андрей, но беше невъзможно. Благой стоеше с протегнат пръст към човека. Ана пусна хода на събитията. Благой се приближи, докосна го в областта на сърцето и каза:

            -Добре, лека вечер, загрижено татенце!

            -А, ко, ко прайш бе, педал?! – той го избута в гърдите, но в следващия момент се вцепени, хвана се за сърцето, издаде неясен гърлен звук, падна на земята в гърчове и не помръдна повече.

            Андрей и Ана се обърнаха към сцената на убийството. Благой каза:

            -Виждате ли, дори и да им дадете шанс, такива скапаняци не се променят! Бях прав, но все пак адмирации за опита! Да ви кажа честно харесвам ви и двамата, колкото и да сте наивни, но ще го кажа само веднъж – опитайте се да ми попречите и с вас ще се случи същото. А сега ви казвам чао! – довърши той и си замина.

Андрей и Ана останаха вцепенени за момент, след това тръгнаха незабавно в другата посока. По целия път за обратно не говореха, единствено се държаха за ръце, а сърцата им бяха свити от ужас.

            Когато се прибраха вкъщи и седнаха на дивана, Ана каза:

            -Ти ме спаси, знаеше, че ако се бях намесила, той щеше да ме убие. Знаеш, че дарбата ми работи на автопилот, а твоята ти помага да прочиташ мислите ми в подходящия момент.

            Той я погали по бузата:

            -Точно така, аз те обичам, явно някой трябваше да умре тази вечер, но за нищо на света не бих допуснал това да си ти!

            Тя се усмихна и го целуна.

            -Направихме ли всичко възможно? – попита Ана.

            -Според мен да, той имаше шанса да се спаси, но просто не пожела, не можехме да направим нищо повече, нито да спрем Благой.

            -Прави си, но не знам...

            -Не успяхме да спасим този задник, но ти успя да спасиш мен!

            -Как така?

            -Ако не бях опитал да направя нещо, съвестта ми щеше да ме съсипе. А ти дойде с мен! Благодарен съм ти за това.

            Тя се усмихна и го погали по бузата.

            -Може би това харесвам в теб, не дарбата ти да четеш мисли, а дарбата да бъдеш добър, честен към другите, дори когато те не са.

            Тя го целуна отново, след това двамата останаха прегърнати на дивана дълго време преди да си легнат.

                                                                                     К Р А Й