Телефонът зазвъня нервно. Извади го от хавлията си.

• - Къде си сега? - позна гласа на близначката.
• - В града съм. Защо?
• - Сега какво правиш?
• - Излизам от банята. Защо питаш?
• - Можеш ли да дойдеш у нас?
• - Какво се е случило?
• - Нищо. Сестра ми е у нас със съпруга си. Чудихме се с кого може да направим четворка.
• - Че ти играеш ли бридж?
• - Не!
• - А вист? Какво всъщност можеш?
• - Спри да питаш! Ще видиш като дойдеш!
• - Добре. Ще взема такси.

След около половин час вече бе пред вратата. Още едва позвънил и тя се отвори.

• - Ти какво? Пред вратата ли чакаше?
• - Не! Така се случи. А и не исках да ги смущавам. Ела - и го задърпа в кухнята.
• - Разправяй сега! - тя се обърна, за да скрие от него лицето си и започна да подрежда някаква салатка.
• - Какво да разправям? - учуди се той.
• - Как какво? Не помниш ли какво ми каза?
• - За какво говориш? - опита се да отклони темата.
• - Че заминаваш да се срещнеш с един човек. И че от нея зависели различни неща.
• - А, за това ли? Не пожела да се видим. Видях се с едни приятели и на другия ден се върнах.
• - Как не пожела? Защо?
• - Позвъних и няколко пъти, докато най-накрая ми вдигна. Държа се прекалено странно! Започна да ме упреква за различни неща. Дори, че съм бил  раздвоена личност. Но не я обвинявам.
• - Какво? Откъде го е решила?
• - Сложно е. Не ми се иска да се връщам към това.
• - Защо?
• - Много е лично.
• - Но все пак - тя го гледаше с откровено любопитство.

Той се поколеба. Това си бе негова тайна, а тази жена не я познаваше от много време. Знаеше, че сестра и е много дискретна, но нали двете близначки бяха като Ин и Ян. Загледа я. Беше се облегнала с единия крак, повдигнат върху масата. Като че ли се готвеше да седне върху нея. Ръцете и от вълнение започнаха да сгъват и разгъват някаква салфетка. Устата и бе полуотворена. Езикът и започна да си играе върху сухите устни. Цялата бе приведена към него в очакване. Помисли си - какво пък толкова. Още един човек да узнае.

• - Имам един приятел.
• - Всички имат. Че и по повече.
• - Не бързай! Изслушай ме. Той е много по-млад от мен. Аз съм му нещо като баща или по-голям брат. Както искаш го наречи. Сега върви по моя път.
• - До тук нищо интересно!
• - Казах ти да не бързаш! - нервира се мъжът. - Работата е там, че трябва да реша нещо лично. И ако не успея, то няма да ме има. А не ми се иска да ме съжаляват или определени среди да се питат къде съм изчезнал.
• - Защо ми разправяш това?
• - Ще разбереш. С него намерихме начин как да не се забележи, че ме няма вече. Ще продължат да приемат, че още съм жив.
• - И как ще стане това?
• - Той напусна страната. Започна да пътува. Постепенно в работата си успя да се превърне в много добър специалист. А с техниката, с която разполага на кораба си, замисленото от нас бе въпрос на време да се осъществи. Негови по- опитни колеги също помагаха. Всички бяха въодушевени от идеята за първи път да направят нещо такова.
• - Какво да направят?
• - Свежда се до едно. Той вече може да работи в интернет през моя компютър.
• - Нещо като хакер ли?
• - Не! На съвсем друго ниво! По друг начин. Все едно, че е на мое място.
• - Че каква е разликата?
• - Хакерите разбиват системите, могат да теглят различни данни, да заразяват чрез пощата, но не могат да се представят пълноценно като собственика на компютъра. Те могат само еднократно да задействат нещо.
• - Но защо е всичко това?
• - От определен момент да ме замести напълно във всичко. Затова.
• - Направили сте нещо ново!
• - Не аз! Той и колегите му.
• - Изглежда невероятно!
• - Все пак сме 21 век! - усмихна се той. То и историята на Селкирк е изглеждала невероятна. И пътуването до Луната. Представа си нямаш, какво може да се прави. Знаеш ли, например, че още преди да се родиш, от космически снимки можеше да се разчете номер на кола? А тогава в продажба вървяха само механичните фотоапарати. Радвахме се на ПРАВЕЦ 8. Или да си внесем за лабораторията, нещо подобно на ПРАВЕЦ 16. Или да разбират от космоса, какво има на два метра под повърхността на земята?
• - Но какво има общо със срещата?
• - И аз не разбирам. Търсеше си повод да не се видим. Дори за кафе. Или да обядваме нещо. Аз вече само исках да се срещнем, защото разбрах с каква цел се е държала преди така. Казах и да забрави за обещанията си.
• - Какви обещания?
• - Бяхме се разбрали да прекараме заедно някъде достатъчно дълго. Съгласна бе да бъдем в някой хотел. През цялото време. Дори можеше да опита да продължим някъде и следващия следобяд. За да си замина едва следващата вечер. Много неща споделяхме дали са възможни!
• - И след всичко това - нищо?
• - Разбирам я! Не е вярвала, че ще дойда. И до безкрай ще си бъбрим и уговаряме. Докато реша да се откажа! Забавляваше се! Оказа се, че още е хлапе! Каквото и да разправяше за половия си опит.
• - Но все пак - защо?
• - Използва като повод, че реших, дори да не се случи нещо, да отида и и подаря едно скъпо за мен нещо. После започна с онези глупости, че съм бил с раздвоена личност. Хлапе! Дори не разбра или не пожела да попита други. За да прецени дали и говоря истината за моя приятел. То и кого да попита. Около нея вече знаех, че нейните приятели нямат необходимите познания. Или поне не могат да и обяснят смислено разликите между съвременната техника и онези неща от магазините.
• - И на кого бе тази идея?
• - Каква идея?
• - Да се видите и да го направите?
• - Тя започна. Аз я попитах отново. Тя недвусмислено ми отговори, че е съгласна. Едва след това започнахме да обмисляме нещата.
• - И нея ли искаше да доведеш при нас?
• - Да! Но вече се радвам, че не стана. Защото започна и да си измисля, че съм и заповядвал. Не прави разлика, между потвърждаване на естествено желание към красива жена с думи от рода, например: „Маце, стой мирно да те снимам, докато се празня!" - колкото и вулгарно да звучи.
• - Едва ли звучи така - засмя се близначката. - Че не е ли истина, че ще развали кадрите, ако мърда? Нейният човек може да се "разсее" и батерията да свърши. И сега какво?
• - Нищо! Аз вече направих възможното! Опитах се да обясня всичко. Останалото е въпрос на лични възможности да осмисли всичко. Надявам се, че ще може!
• - Защо? Въпреки всичко, извършено от нея?
• - Да! Въпреки всичко! Защото зная, че има по детски девствена душа. В живота такива хора винаги се правят на предизвикателно опитни, „отворени" но вътре в тях има много чисто. Нещо ме кара да вярвам в това! Може и да греша! Да е от онези млади хлапачки, които си играят на секс-интернет, когато някой не ги оправя в момента. Нейна си работа. Не зная! Дано не е последното!
• - Защо?
• - Знаеш го добре. Защото тогава попадат на нещо, което е по-опитно от тях. Купонът свършва и цял живот се въртят върху него както и когато ми кажат. И докато им се наситят. Въпреки че са много умни. Всеки си намира майстора. 
• - Прав си. Вече имах две такива приятелки. И какво очакваш?
• - Ще чакам да го разбере. И да я видя.
• - На какво разчиташ?
• - Че ще имам време за това. И възможност. Надеждата нали умирала последна!
• - Дали ще ти се обади? Какво мислиш, че ще направи?
• - Не зная! Ако продължи да се държи като гузен тийнеджър, най-естественото решение е да продължи да се защитава, като ме напада. Нали най-добрата защита е било нападението. Ако е говорила истината преди - ще се видим и всичко ще е нормално.
• - А ти?
• - Какво аз? Нима има смисъл на някого да се обяснявам? Не става! Няма да дам да се ровят в душата ми... и в отношението ми към Нея... Никому! За мен ще си остане именно такава - желана и чиста. Като красив стих, излязъл от едно ранено сърце...
• - Вие какво се усамотихте тук? - нахлу сестра и, само с ризата на мъжа си.
• - Да не ви смущаваме, сестричке! - намигна близначката. - Я по-добре помогни да занесем тези неща в стаята. Твоят навярно е огладнял.
• - Моят и да е огладнял, бърза. Излезе. Затова дойдох при вас.
• - Но за какво ми викнахте тогава? - учуди се мъжът. - Нали си търсихте компания.
• - Че ти за друго ставаш ли след срещата? - заля се от смях сестра и.

Двамата останаха мълчаливи. Тя ги огледа и почувства, че нещо не е наред.

• - Ела, после ще узнаеш! - дръпна я близначката. - сега помагай.
• - И все пак за какво ме викнахте? Само да мия чиниите ли? - опита се да разсее неловкостта той.
• - Искахме да ни рисуваш!
• - Откъде ви хрумна, че ще искам?
• - Просто така! Може би ще те вдъхновим с нещо преди това? - дяволито се спогледаха двете.

И уж неволно търсейки прибори, се заобвиваха около него. Постепенно пред очите му се разкриваше все повече обаятелна, позната и едновременно с това - непозната красота.

Така и стана! Познаваха прекрасно властта на своята женственост...

А той рисуваше, за да забрави. Но не можеше...

КРАЙ