17 мин за четене
Мрачното и студено утро на септември тихо и неумолимо напомняше за неизбежната гостенка - есента. Сякаш за да подсили тези тъжни мисли, леко ромолеше ситен дъждец, чиито ситни капчици оросиха един малък прозорец на улица " Мир" в малкото градче Т. Зад този прозорец в лапите на самотата живееше младият служител в Бюрото за социални грижи Огнян Дончев.
Той беше не особено привлекателен физически, но за сметка на това имаше голямо сърце, даряващо всеки тъжен човек с искрица надежда,но често той самият оставаше неразбран и отхвърлен, приемаха го за даденост. Въпреки това не спираше да дава всичко от себе си на работата в полза на обществото. На онова общество, което не бе способно да разграничи добро от зло, което бе способно на всякакви гнусни постъпки, забравяйки човешкия си облик.
Дончев добре разбираше това, но въпреки всичко бе верен на идеята да дава без да чака нищо в замяна.
От години той пребиваваше в старата кооперация на улица Мир и то там, на тавана по-близко до звездите, които ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse