Имаше някога една жизнерадостна дама  – много услужлива, много спокойна за пред всички, запомняща се и много добра. Жена, която изслушваше всички, помагаше на всички – не само морално, но и предметно, обичаха я всички. Жена, която ще липсва на всеки, който я познава. Жена, която не се спираше пред нищо и винаги отстояваше до край своето. Жена, за която никой не бе казал и никой няма да каже лоша дума, дори и след смъртта ù. Жена, живяла тежък и дълъг живот. Но никога не се бе предала. Дама, казваща до последно аз мога, аз силно обичам и ще си ида от света с усмивка на уста.

Но ето че дойде и нейният ден, в който тази силна жена се разболя. И не ходила по лекари, не пиела хапове цял живот, тя, непризнаваща болката и незнаеща какво е болница... Ето че и на нея се е наложило да влезе в болница на носилка. И хората, който я познаваме, с много усилие, я положихме да легне на легло. И мислите ли, че бяхме прави? Аз вече не знам какво да мисля... А ето и защо съм толкова обаркана?

Мислите ли Вие, че има лекар, който може да иска да умъртви човек за пари? Мислите ли, че е толкоз лесно да го направи с чиста съвест и да не му пука за това, с други думи да мисли, че възрастният човек от едно обикновено село не е бил нормален човек и не заслужавал да живее? Мислите ли, че е толкоз лесно, да дава празни надежди на хората и да ги мисли за напълно откъснати от света и неразбиращи съвсем нищо? Мислите ли, че всичко това е редно и нормално?

Да, разбира се, че ще се намери някой да каже – „Все пак живееш в България и да, не очаквай нещо положително от хората тук?”

Но ето и за какво задавам всичките тези въпроси – къде на себе си, къде на Вас, живите, дишащи лица....

Ето до къде докараха лекарските алчни лица тази силна жена – ето че правейки всичко възможно за пари, тя сега лежи безнадежна, безсилна на лекарското легло – и от не толкоз сериозна болест, след тяхна оперативна намеса, направена за източване на повече парични средства, без да е била нужна такава, са предизвикали по-сериозна болест. И оставиха ни с тъжни лица, безсилни и чакащи някакво чудо.

Извод: докараха една силна жена до полутруп....

Не мога да продължа, но внимавайте, сериозно се ослушвайте и преценяйте ситуацията, това ви пожелавам.