7.08.2012 г., 23:09

Болка!

1.3K 0 2
2 мин за четене

Имаше някога една жизнерадостна дама  – много услужлива, много спокойна за пред всички, запомняща се и много добра. Жена, която изслушваше всички, помагаше на всички – не само морално, но и предметно, обичаха я всички. Жена, която ще липсва на всеки, който я познава. Жена, която не се спираше пред нищо и винаги отстояваше до край своето. Жена, за която никой не бе казал и никой няма да каже лоша дума, дори и след смъртта ù. Жена, живяла тежък и дълъг живот. Но никога не се бе предала. Дама, казваща до последно аз мога, аз силно обичам и ще си ида от света с усмивка на уста.

Но ето че дойде и нейният ден, в който тази силна жена се разболя. И не ходила по лекари, не пиела хапове цял живот, тя, непризнаваща болката и незнаеща какво е болница... Ето че и на нея се е наложило да влезе в болница на носилка. И хората, който я познаваме, с много усилие, я положихме да легне на легло. И мислите ли, че бяхме прави? Аз вече не знам какво да мисля... А ето и защо съм толкова обаркана?

Мислите ли Вие, че има лекар, който може да иска да умъртви човек за пари? Мислите ли, че е толкоз лесно да го направи с чиста съвест и да не му пука за това, с други думи да мисли, че възрастният човек от едно обикновено село не е бил нормален човек и не заслужавал да живее? Мислите ли, че е толкоз лесно, да дава празни надежди на хората и да ги мисли за напълно откъснати от света и неразбиращи съвсем нищо? Мислите ли, че всичко това е редно и нормално?

Да, разбира се, че ще се намери някой да каже – „Все пак живееш в България и да, не очаквай нещо положително от хората тук?”

Но ето и за какво задавам всичките тези въпроси – къде на себе си, къде на Вас, живите, дишащи лица....

Ето до къде докараха лекарските алчни лица тази силна жена – ето че правейки всичко възможно за пари, тя сега лежи безнадежна, безсилна на лекарското легло – и от не толкоз сериозна болест, след тяхна оперативна намеса, направена за източване на повече парични средства, без да е била нужна такава, са предизвикали по-сериозна болест. И оставиха ни с тъжни лица, безсилни и чакащи някакво чудо.

Извод: докараха една силна жена до полутруп....

Не мога да продължа, но внимавайте, сериозно се ослушвайте и преценяйте ситуацията, това ви пожелавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мога само да се усмихна тъжно на прочетеното И да - мисля, че могат да нарушат хипократовата клетва и изобщо да забравят за нея.
  • http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=231362
    Когато е от ясно по-ясно, че малкото все още задържащи се в България лекари, вместо да лекуват, търгуват, единствено ни остава да се молим на Господ да ни даде живот и здраве...

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...