Възможно ли беше да боли толкова много? Дали не си внушаваше и всъщност не беше така? Замисли се – усещаше как от сърцето й се късат малки парченца, които изчезват в нищото, как душата й избледнява и става на прах, как остава без дъх и не може да изрече дори името му. От раната по средата на гърдите й течеше черна кръв, която обливаше всичко и отнемаше красотата му.
Поредната сълза избяга от нея и падна в горещата пепел, превърна се в дим и се изпари безследно в пространството. Следващата такава капна на отпуснатата й длан, придвижи се по нея и също последва участта на предишната. Третата успя да задържи в очите си, но споменът за него изплува отново и предизвика порои от нежни капки.
„Умирам ли?” , запита се тя. Погледна към огъня в камината – пурпурните пламъци не играеха весело както преди, а сякаш в унисон с нея кротко и смирено извиваха лъчите си. Отпи от стъклената чаша. Червеният алкохол оцвети устните й. Сълзите не спираха да се стичат по лицето й. Болката растеше, докато не ес ...