>Болка<

Връщаш се?Защо?

Само за да ми причиниш още болка?

Не благодаря, въпреки че изгарям за прегръдката ти, по-добре да стоя настрана!

Не бива да ти позволявам да проникнеш в съзнанието ми отново!

Не бива да ти позволявам да завладееш сърцето ми отново!

Ти си като болест, за която нямам лек.

Стой далеч, искам да продължа напред!

Без повече да плача всяка нощ!

Да те чакам е просто безмислено!

Ти не веднъж затвори своята врата за мен.

Какво? Сега да не искаш да ми дадеш ключа?

Запази си го, просто върви и не се обръщай със сълзи в очите си отново!

Знам, че не си лош човек, в душата ти не липсва любов.

Но не прецени на кого да я дадеш!

Още един шанс ли?

Да не мислиш, че сърцето ми може да понесе още от това!?

Но ето отново се колебая.

Не мога да бъда далеч от теб...

Не мога просто така да те изхвърля от живота си...

Ти винаги ще си част от мен.

Ще ти повярвам, но ако ме предадеш отново, това ще е краят ми!

Допирът на кожата ти до моята ме кара да забравя за всичко!!!

И лошите мисли изчезват за миг.

Отново се връщаме в началото, но ЗАЕДНО!!!