Имах мечта. Голяма мечта. Да отида в джунглите на Африка и ето ме в Конго. Нося се с Рейндж Ровъра по прашния път сред изгорелите треви. Наближавам едно селце. Край колата са облаци червен прах. От ламаринените постройки изскочиха орляк малки, голи негърчета, крещейки с протегнати ръце. На седалката до мен имаше торба с лакомства. Отворих прозореца и започнах да хвърлям на децата. Настана адска суматоха и бой. Почти пред всяка колиба стоеше по някоя жена кърмеща новото попълнение, което спейки сучеше от увисналите гърди на майка си.
Подминах селото и след десетина километра, навигацията ми съобщи, че до целта остават 30 мили. Трябваше по светло да стигна резервата.
Някакъв слон се изпречи пред колата и не можех да продължа. От близките дървета заприиждаха бабуини, като всяка женска мъкнеше по едно малко. Направих голямата глупост да отворя прозореца, за да хвърля бонбони. От там нахлуха, няколко озъбени майки. Започнаха с крясъци да скубят торбата със сладките неща.
На седалката се поя ...