26.08.2022 г., 20:39 ч.  

 Бонобо 

  Проза
475 0 6
Произведение от няколко части « към първа част
4 мин за четене

  Имах мечта. Голяма мечта. Да отида в джунглите на Африка и ето ме в Конго. Нося се с Рейндж Ровъра по прашния път сред изгорелите треви. Наближавам едно селце. Край колата са облаци червен прах. От ламаринените постройки изскочиха орляк малки, голи негърчета, крещейки с протегнати ръце. На седалката до мен имаше торба с лакомства. Отворих прозореца и започнах да хвърлям на децата. Настана адска суматоха и бой. Почти пред всяка колиба стоеше по някоя жена кърмеща новото попълнение, което спейки сучеше от увисналите гърди на майка си.

Подминах селото и след десетина километра, навигацията ми съобщи, че до целта остават 30 мили. Трябваше по светло да стигна резервата.

Някакъв слон се изпречи пред колата и не можех да продължа. От близките дървета заприиждаха бабуини, като всяка женска мъкнеше по едно малко. Направих голямата глупост да отворя прозореца, за да хвърля бонбони. От там нахлуха, няколко озъбени майки. Започнаха с крясъци да скубят торбата със сладките неща.

На седалката се появи от нищото, Никой. Маймуните се успокоиха. Всяка взе по бонбон и излязоха от другата врата.

- В Африка е така. На гладния не се дава милостиня, защото е озверен от глада си. То всъщност и по другия свят е така. Чакай да разкарам тоя слон. Решил е, че си съперник.

Излезе от колата и отиде до огромното животно. Докосна с ръка хобота му. Нито дума не му каза, но гиганта се обърна и навлезе в тревата.

- Виж, аз ще избързам напред. Ти си карай спокойно, животните вече знаят кой си.

И изчезна, както и дойде.

Не след дълго дърветата покрай пътя ставаха все по-вече. Наложи се да включа фаровете. Видях надпис - РЕЗЕРВАТ САНКУРУ. Явно вече стигнах до крайната цел. Разбитият път се разшири и излязох на голяма поляна. В другия край имаше колиба, а пред нея стояха цяла групичка дребни шимпанзета.

Не бях щастлив, просто исках да подскачам по дърветата от радост. Излязох от колата и тръгнах към тях. Цялата група с крясъци се затича. В началото се стреснах, че ме нападат, но като видях ухилените им физиономии се успокоих. Бързо се натрупаха около мен и започнаха да се сношават едно с друго. Стоях и не вярвах на очите си, защото груповият секс беше най-разнообразен, между мъже и мъже, между мъже и жени, а дори и няколко дребосъка се клатеха един върху друг.

- Най-накрая пристигна!

Никой беше до мен и групата възторжено го прие с нова порция секс. Един от мъжкарите, може би най-едрият, започна да ме дърпа за крачола.

- Никой, тоя кво иска?

- Да ти покаже, че те обича и си му приятел.

- А аз, какво да правя.

- Имитирай, че правиш секс с него. Това ще го зарадва много.

- Ти луд ли си!!!? Да правя секс с маймуна!

- Що, не си ли правил секс с маймуна? Е, вярно малко по-едра, щото тоя е едва 60см.

- С каква маймуна бе, извратялник?!!!

- Уф, вярно... той е мъжки, пък ти предпочиташ само женски... И защо... Всъщност ще спра, за да не побеснееш.

- Ако трябва да бъда честен, бих те ударил, но зная, че никой не се бие.

Той се почеса по брадата и тържествено съобщи:

- По-дебела лъжа не бях чувал. Та ти всеки ден ме смилаш от бой.

- Добре, че не сме в съда, щяха да ми лепнат доживотен затвор, защото малтретирам не дохранено създание, като теб.

- Ами ти си с доживотен затвор, но не го знаеш. Тук, там имаш по някой ден домашен отпуск, ей както е тия дни.

Мълчах, защото изведнъж ми стана гадно.

- Знам, защо ти е гадно след превъзбудената радост. Няма я твоята любима.

- Излез от главата ми, не искам да си говоря с теб!!!

Маймуните изпаднаха в дива ярост и започнаха да крещят и отново страшен, безразборен секс.

- Тия ебливи маймуни, няма ли и те да се разкарат някъде?!

- Какво ти пречат? Ти не правиш ли същото с човека, когото обичаш? Не искаш ли, като материално изражение на любовта си да правиш секс? По какъв начин да му покажеш, че искаш да се слеете, освен като души и като плът? Да станете едно цяло...

- Много те моля, взе ми си маймуните и отивайте, някъде да си материализирате чувствата.

Никой, хвана две от шимпанзетата за ръцете, а другите се хванаха едно за друго и шумната, весела групичка потегли към колибата.

Седнах на един повален дънер. Затворих очи и се замислих... Колко прекрасно щеше да бъде, моята малка красавица да бъде тук... Да се разхождаме сред девствената джунгла... Да и набера от прелестните цветя... Да седнем на този дънер и... Да я прегърна... Да я целуна... Да докосна тялото ѝ...

Стреснах се и скочих от дървото. Изкрещях с цяло гърло:

- Аз не съм шимпанзе!!!

Метнах се в колата. На другата седалка бе, Никой.

- Отиваш да я вземеш ли?

Гледах го с най-кръвнишкия си поглед.

- Добре де, само не правете много секс на идване! Домашният ти отпуск е кратък.

Натиснах педала на газта и лудешки се понесох сред дърветата. След това, спирачка...

Наистина отивам да я взема.

» следваща част...

© Гедеон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Даа, не случайно Американските природозащитници са го избрали.
    За един от изводите бих сложил под заглавие "Резерват за влюбени Санкуро"
  • И не само в заглавието, според мен най-вече в името на резервата се крие хахах
  • Идеята е много ясна и е в заглавието "Бонобо"
    Виж изводите са много и са за всеки по-малко.
  • Усещам, че съм далеч от идеята на автора, но отдадох предпочитание на собствената си идея родила се, като логичен плод от действията описани в разказа ха ха
  • Това е повече от Дарвинов коментар
    Да живее Еволюцията!!!
    Ша запея Венсеремос
  • Бонобо - това са бъдещите хора! Като шимпанзета, бонобо е изчезващ вид, но за сметка на това е процъфтяващ вид хора
Предложения
: ??:??