Една до друга били къщите на двама братя. Едната голяма и хубава, а другата - малка и схлупена. Единият брат бил богат, а другият - беден.
Един ден по пътя минал старец. Вървял бавно, бавно. Бил изморен и гладен. До него едва-едва се мъкнело куче. Богатия брат седял пред къщата си. Спрял се старецът, поздравил го и помолил за хляб - за себе си и кучето.
- Върви си по пътя, старче. За теб няма да дам хляб, а ти за кучето искаш.
- Е, остани със здраве - казал старецът и отминал.
В дворчето на малката къща бедният брат прекопавал лехите със зеленчука. Чул разговора. Повикал стареца. Извадил хляб и сирене и му ги предложил. Хапнал старецът, благодарил и помолил:
- Много те моля, добри ми човече, да оставя кучето си при теб. Изморено е и старо. С мен е винаги гладно и жадно.
- Остави го. Ще ми е другар. Ще се грижа за него. Като има храна за мен, и за него ще има.
Старецът се сбогувал и продължил пътя си.
Бедният брат често помагал на брат си в работата на полето. Един ден били заедно на нивата. Бил горещ ден, а наблизо течала река.
- Да идем да се разхладим - казал големият брат и двамата слезли до реката. Кучето ги следвало отзад. После полегнало на сянка и като че ли дори заспало. Големият брат тръгнал към най-бързотечащата вода.
- Не ходи там - викал брат му - много е бърза реката. Ще те събори.
И докато го каже, водата понесла брат му. Той започнал да се дави.
- Помощ, помощ...
Но откъде помощ? Скочило само кучето. Хвърлило се във водата. Издърпало човека на брега. После легнало уморено на земята.
Забравил гордост и богатство, спасеният го галел и благодарял на Бога, че старецът е оставил кучето си, за да го спаси.
Старото куче сближило двамата братя. Богатият брат помагал на брат си - бедняка. Все заедно ги виждали хората. Е, и с тях било винаги доброто старо куче.
© Харита Колева Todos los derechos reservados