Една до друга били къщите на двама братя. Едната голяма и хубава, а другата - малка и схлупена. Единият брат бил богат, а другият - беден.
Един ден по пътя минал старец. Вървял бавно, бавно. Бил изморен и гладен. До него едва-едва се мъкнело куче. Богатия брат седял пред къщата си. Спрял се старецът, поздравил го и помолил за хляб - за себе си и кучето.
- Върви си по пътя, старче. За теб няма да дам хляб, а ти за кучето искаш.
- Е, остани със здраве - казал старецът и отминал.
В дворчето на малката къща бедният брат прекопавал лехите със зеленчука. Чул разговора. Повикал стареца. Извадил хляб и сирене и му ги предложил. Хапнал старецът, благодарил и помолил:
- Много те моля, добри ми човече, да оставя кучето си при теб. Изморено е и старо. С мен е винаги гладно и жадно.
- Остави го. Ще ми е другар. Ще се грижа за него. Като има храна за мен, и за него ще има.
Старецът се сбогувал и продължил пътя си.
Бедният брат често помагал на брат си в работата на полето. Един ден били заедно на ни ...