Една до друга били къщите на двама братя. Едната голяма и хубава, а другата - малка и схлупена. Единият брат бил богат, а другият - беден.

 Един ден по пътя минал старец. Вървял бавно, бавно. Бил изморен и гладен. До него едва-едва се мъкнело куче. Богатия брат седял пред къщата си. Спрял се старецът, поздравил го и помолил за хляб - за себе си и кучето.

- Върви си по пътя, старче. За теб няма да дам хляб, а ти за кучето искаш.

- Е, остани със  здраве - казал старецът и отминал.

В дворчето на малката къща бедният  брат прекопавал лехите със зеленчука. Чул разговора. Повикал стареца. Извадил хляб и сирене и му ги предложил. Хапнал старецът, благодарил и помолил:

- Много те моля, добри ми човече, да оставя кучето си при теб. Изморено е и старо. С мен е винаги гладно и жадно.

- Остави го. Ще ми е другар. Ще се грижа за него. Като има храна за мен, и за него ще има.

Старецът се сбогувал и продължил пътя си.

 Бедният брат често помагал на брат си в работата на полето. Един ден били заедно на нивата. Бил горещ ден, а наблизо течала река.

- Да идем да се разхладим - казал големият  брат и двамата слезли до реката. Кучето ги следвало отзад. После полегнало на сянка и като че ли  дори заспало. Големият  брат тръгнал към най-бързотечащата вода.

 - Не ходи там - викал  брат му - много е бърза реката. Ще те събори.

 И докато го каже, водата понесла брат му. Той започнал да се дави.

- Помощ, помощ...

Но откъде помощ? Скочило само кучето. Хвърлило се във  водата.  Издърпало човека на брега. После легнало уморено на земята.

Забравил гордост и богатство, спасеният  го галел и  благодарял на Бога, че старецът е оставил кучето си, за да го спаси.

 Старото куче сближило двамата братя. Богатият брат  помагал на брат си - бедняка. Все заедно ги виждали хората. Е, и с тях било винаги  доброто старо куче.