Брод през живота 1

''... Две хубави очи. Музика, лъчи

       в две хубави очи. Душата на дете '' П. Яворов

                         От къде да започна...

                         Било е хилядо деветстотин и..., през месец май се е пръкнало момче в семейството на текстилния фабрикант Пеньо Иванов Хаджипетров, или както го наричаха всички 

 Пеньо-Иван Хаджипетров, имал и две гостилници в града с многобройна клиентела.

Момченцето го кръстили Иван...

То растяло бързо, здраво и пъргаво дете, взело добродушния нрав на баща си и хубавината на майка си Елена.

И противно на тогавашните нрави и обичаи да има дойка и жена която да се грижи за него, Елена  се отдала да отгледа и възпита сама сина си. А тя не отсъствала и от светски събития и навсякъде била с мъжа си. Тогава грижите по малкия ги поемали свекървата заедно с майка й Христина.

                       А през  летото на същата година на белия свят с рев дошло и момиченце, беличко, с черна косица, в семойството на друг фабрикант-мелничар, но не кираджейка с два воденични камъка, а модерна мелница със силози и електрическо задвижване. Той имал и кланица за животни, правили саздърма и салам, имали транажорна за кюфтета, кебапчета, и неговите две гостилници били пълни от сутрин до вечер

Момиченцето кръстили Невена, да е хубава като цветето .

А фамилиите си ходили на гости, нали са хайлайфа, имат и общ бизнес, а децата си играели необезпокоявани от бавачки.

След години децата учили  в Търговската гимназия.

Иван посещавал дружество '' Юнак '', и наред с хубостта си се здобил и със стройно и здраво тяло, малко странял от другите момчета, дето се хвалели че спяли с прислужничките в къщи, или били по бардаците над гостилниците. Той имал частен учител по германски език и се готвил  за студент в Германия.

Невяна така  си и останала свенлива девойка, но вместо да клюкарства с приятелките си, учила пиано и френски език.

А срещите им зачестили по соарета, вървяли хванати под ръка, следвани от придружаващите ги файтони.

Майките Елена и Христина, вече си шушукали '' Свате това, свате онова...''

Господата Пеньо -Иван Хаджипетров и Никола  Димов Николов, поддържали все така добри бизнес отношения.

Иван отишъл да учи в Берлин за текстилен инженер, а Невена в Софийския университет.

Мечтата й била да е учителка, ноо... учила Икономика и счетоводство

И един неделен ден попът ги венчал, заклели се във вярност...

                          Новините по радиоапаратите не били никак добри. Войната обхванала почти целия свят. Военни комюникета час след час. Царят бил в Германия.

На източния фронт атака след атака, войските напредват.

Трябвало продоволствия, месо, кожухчета, гащи, фланели...

- Татко Пеньо, татко Никола, отваря се възможност да снабдяваме с месо, гащи и фланели - събрал родителските тела една вечер Иван - Война е, няма да загубим, ако ми гласувате доверие, мога да уговоря с германците, колко месо искат, бройки  гащи и фланели...

А карантията може да продаваме на могазините или в гостилниците ни, кожите ще продаваме на Кожухарска индустрия,...за нас остава работата и парите.

Невена сматаше нещо с молива, драскаше на тетрадка

- Да, ако са платежно лоялни, печалбата ни ще е огромна. Татко, ти колко добитък можеш да колиш дневно - говореше тя решително

- Колкото ми докарате, имам нови хладилници, динамото ще издържи

И всичко потръгна. Наехме нови работници из фабриките, тогава бащите ни отвориха и работнически столове, работеше се и на смяни.

                        Настъпиха  несигурни времена. По вестници и радиоапарати съобщаваха за стачки, съботажи на производство, палежи в складове...

При нас уж всичко бе спокойно. Полицейския началник капитан Петков въдворяваше ред по негов си начин. Наричаха го Църен Петко, защото бе доста черничък, пък може и заради делата му. И той  като всички мъже имаше една слабост, жените, простено му е, не беше женен.

Но му замая главата едра пищна хубавица, едра в смисъл, че беше надарена с огромен бюст, тънко кръстче, дълги бедра и червеникава коса. От къде беше дошла никой не знаеше, пък и не му влизаше в работата.

Омая Църен Петко, и злите езици разправяха, че сутрин едва се качвал в леката кола, краката му не го държали, треперяли.

И една сутрин, атентатор или атентатори, вързали шофьора му, сложили комат хляб в устата му, причакали Църен Петко и го гръмнали между очите.

Два-три дни градът беше блокиран от полицаи и жандари.

Зачестиха подобни прояви и в други градове, в столицата. Имаше комендантски час. Издаваха  специални удостоверения ако се пребираш от някъде след този час.

                       Тъкмо товарихме последните агнета от партидата в камиона. Работника ми Манол, кьоркиндил пиян, залита, бръщолеви нещо. Все казвах на дядо Никола да го изгони, но той '' Абе има три деца, жена му болнава, как да го изгоня, ще останат без препитание ''.

- Иване, Иване, бай Мирон съм,... не ме ли позна, при баща ти работех на динамото - някакъв непознат глас шептеше  в тъмното

- Кажи бай Мироне, какво те води насам

- Можеш ли да ме измъкнеш от тук, всичко е блокирано от стражарите и ако ме хванат ще ме разстрелят - все така шептеше в мрака

Знаех го, беше свестен работник, но после какво се обърка, рецитираше разни идеи, не беше доволен от вътрешния ред при динамото, и изведнъж изчезна. Някой казваше, прибрал се на село, други под сурдинка '' Аме, хванал е шумата ''.

- Добре, качвай се при агнетата и когато извикам Маноле, да знаеш, че си ти и да се обаждаш.

Ами времената  станаха такива, често споменаваха, как шофьор на камион ограбил търговец ли , доставчик ли, и за това шофирах сам и със зареден  барабанлия. Невена  беше против, ама какво да правя, уж е по-сигурно.

Камионът се клатушкаше по селския път, агнетата блееха. Изведнъж прожектор. Набих спирачки, полицейски пост. Представих  документите.

- И какво карате в потайна доба и в незнаен час - рече мустакат полицай

- Агнета, ето разписките,... за утре за колене.

- Само агнета ли са отзад - попита другия

- А и Манол,... Манолеее,... къде си бе, пияницо ниедин - извиках - Манолееей

Изтръпнах. Или е скочил и избягал,  или като отворя платнището ще ме гръмне.

Развързах платнището. Манол, бай Мирон, с литрово шише ракия в ръка, вдига за наздравица

- Много бърже стигнахме, бее... имам още ракия

И халцъкна  като пияница.

- Аз да съм на теб, ще го изхвърля тази пияница - възмути се мустакатия

- Какво да го правя бе,  има три деца и жена...за техен  хатър го държа - оправдах се

Полицаят  гнусливо пусна бризента и махна с ръка да се омитаме.

Пристигнахме в кошарата. Бай Мирон ми помогна да ги вкараме вътре. Трезвен, все едно е пил вода.

- Аз по принцип не пия, имитирах пияница... А на теб не знам как да ти се отблагодаря, няма да те забравя никога, ти ме спаси. Аз минах в  нелегалност, сега съм партизанин, около 15 човека сме в отряда. Не казвай на никого, че си ме видял и си ми помогнал, за твое добро е.

А ако другарите се заинтересуват, колко месо дрехи изпращаш, тук дали има германска войска да се подготвя за фронта,..да ми казваш понякога,  ако не те затруднява, де.

- Добре, Глухите камъни , нали ги знаеш, на 10 дни ще ти оставям листче, най-отгоре месо, после дрехи, ама нямам достъп вътре в казармата.

                      През главата ми минаваха думите на един очилатко италиански  професор 

'' Трябва така да се организираме, че да се защитаваме сами '' и ни демонстрираше разни военни хитрини.

С Невена  всяка неделя ходехме с ОпелБлиц-а на някаква поляна с ловни пушки и мишани. Тя отначало се дърпаше, но после й хареса и доби завидни умения с пушката.

Взех една дебела книга, изрязах страниците и сложих вътре зареден пистолет, една от хутростите на професора. Тренирахме с Невена как да вземе книгата, разтваря я, вади пистолета и стреля, ако е необходима самоотбрана.

Подарих й табуретка за пианото. Наглед обикновена, но със скрито чекмедженце и вътре пистолет.

А от Дедеагач й донесох истинско дамско бижу, малък дамски револвер със седефена дръжка.

- Това е желателно да е с теб винаги скъпа моя, под роклята ти, никой няма да те обвини, че си го ползвала за самозащита, виждаш какво става по света.

Свикна бързо с тези играчки и се държеше сериозно и отговорно, когато я карах да тренира с тях.

                    Страната отново бе залята от атентати, палежи, преследване на партизани, дерайлирали вагони с продукция за фронта. Много студенти и ученици от по-горните класове се включваха в РМС. Съобщааха за няколко неуспешни акции на партизаните, арестувани или убити ремсисти или помагачи.

                     В къщи бе неописуема радост. Имахме си вече син, Николай...

Обичайната глъчка и шетня из къщи, наздравици помежду ни.

Бай Мирон беше изпратил хабер, че трябва да ме види незабавно. Взех чифтето все едно съм на лов. 

- Иване, синко, имам молба към теб... Наша другарка в отряда роди  момиченце, знам че и ти имаш бебе, какво ще каже невястата ти, дали ще може да изгледа и двете деца...Знам, че е опасно, иначе момиченцето ще измръзне или ще го убият ако го открият, заедно с майката.

Не те насилвам, синко - говореше и сълзи се отрониха по брадясалите му бузи. 

Преглътнах мъчително

- А майката

- Тя майката няма да е у вас,... само детенцето

- А каква е, ниска, висока,... едра, дребна - запелтечих

-  Ами като твоята невяста е - въздъхна тежко бай Мирон - Ама на, имало предател между тях, полицията ги обкръжила и изтрепала, и той бил студент като нея,... Вихра се казва

- Добре, ония саи, овчарниците де, нали си ги спомняш, ще оставя там куфар с женски  дрехи, нека се преоблече, за момиченцето има пелени, одеалце... Нека се качи в колата облечена и с детето и да ме чака, аз уж ще броя добитъка.

Споделих с Невена, тя само прехапа устни, машинално попипа гърдите си.

- Не може да го оставим това дете в гората, то не е виновно за нищо. Даже знаеш ли, и майката може да остане, нало до 40те дни децата и майките не се показват навън. После, после двете баби ще ги изгледат докато поотрастнат,... а и у нас не идват външни хора.

                   Завъртях се из обора, дадох на работниците две шишета ракия, буркан саламурени домати, погледнах отдалеч, а вътре е.

- Добър ден госпожа, как ви викат

- Вихра

- А на бебето

- Свобода...

- Хубави имена, аз съм Иван, жена ми Невена, а синът ни Николай...Да тръгваме, дръжте се естествено, само да попитам, нямате оръжие, нали

- Не , нямам

- Попитах, защото може и да не ни спрат, но нали времената са такива и при евентуална проверка, може да си имаме неприятности ако има нерегистрирано  оръжие.

                     Вкарах колата в двора, затворих огромните порти и въздъхнах облекчено.

следва.....