17 jun 2008, 21:06

Булото на съдбата

  Prosa » Otros
1.3K 0 2

        Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...

                                Къде си сега, живееш ли като мен?

                                Ако умреш, дали ще разбера?

                                 Дали и аз ще умра?

                                 Дали си моята сродна душа, с която ще се срещна?

                                 Или си надеждата, която ме крепи?

       И така, онова чувство на неудовлетвореност, те кара да търсиш смисъла, който е маскиран от булото на съдбата...

                               Със съдбата си живееш и с нея умираш.

                               Тя е твоят учител и ученик...

                               Затова просто я приеми...

                               Или ако можеш я промени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Феята е на мнение, че си роден под щастлива звезда, Бен!Поздравче!



  • Много размисъл се крие зад думите.
    След празните ръце на нищото, винаги ще се намерят нечии топли длани, пълни с любов, с копнеж, с обещание...
    А от перваза на незнанието, само на един поглед разстояние, може да се види нещо... Знам, че ще го откриеш! Както знам, че съдбата ще е благосклонна към теб.
    Успех!

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...