beytula_bubu (Бен Ар) beytula_bubu (Бен Ар)
103
17 jun 2008, 21:06

Булото на съдбата

  Prosa » Otros
1.3K 0 2

        Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...

                                Къде си сега, живееш ли като мен?

                                Ако умреш, дали ще разбера?

                                 Дали и аз ще умра?

                                 Дали си моята сродна душа, с която ще се срещна?

                                 Или си надеждата, която ме крепи?

       И така, онова чувство на неудовлетвореност, те кара да търсиш смисъла, който е маскиран от булото на съдбата...

                               Със съдбата си живееш и с нея умираш.

                               Тя е твоят учител и ученик...

                               Затова просто я приеми...

                               Или ако можеш я промени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Феята е на мнение, че си роден под щастлива звезда, Бен!Поздравче!



  • klemenTINA (Калина Томова)
    klemenTINA (Калина Томова)
    Много размисъл се крие зад думите.
    След празните ръце на нищото, винаги ще се намерят нечии топли длани, пълни с любов, с копнеж, с обещание...
    А от перваза на незнанието, само на един поглед разстояние, може да се види нещо... Знам, че ще го откриеш! Както знам, че съдбата ще е благосклонна към теб.
    Успех!

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Prosa 2.2K 5.0

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Prosa 2.6K 5.0

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prosa 3.7K 5.0

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prosa 2.2K 5.0

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Prosa 5.4K 5.0

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Prosa 6.5K 4.9