beytula_bubu
103 el resultado
Хората са лицемерни, като змии... увиват се около шията ти и те облизват, а след това пускат отровата си... Усмихват се, а зад усмивката е завистта... Но нека не замърсявам себе си с неща нисши... Нека мракът не навлиза към онази светлина, която Бог е дал на всеки един... Нека не замръзне сърцето, к ...
969
1
Все нещичко остава от този свят разпилян... Онова нещо, което наричаме чувство преплетено с размисъл върху битието...!
И пак започват тревогите за ежедневието за това как, къде, кога? Вечните въпроси на нас творенията.
Но когато се издигнем над сивотата се появяват цветовете на дъгата, а дъждът е пр ...
И пак започват тревогите за ежедневието за това как, къде, кога? Вечните въпроси на нас творенията.
Но когато се издигнем над сивотата се появяват цветовете на дъгата, а дъждът е пр ...
1427
4
Нежност и красота, изгарящи в някоя душа...
Кратък миг от вечността, която премина през две сърца...
Пясък и малко прах от останките на нашите тела...
Телата, които страстта изгори, като есенни листа...
Остана само пепел, разпиляна от свобода... ...
Кратък миг от вечността, която премина през две сърца...
Пясък и малко прах от останките на нашите тела...
Телата, които страстта изгори, като есенни листа...
Остана само пепел, разпиляна от свобода... ...
897
5
- Ти ме питаш кой ще прочете това?
- Аз ти отговарям, че няма значение...
- Смисъл има само в това, кой ще го разбере и как?
Когато се криеш от сълзите си, бягаш от истината, която не можеш да понесеш, защото в твоите сълзи е всичко онова, което ти се е случило и ти не искаш да споделиш с този свят. ...
- Аз ти отговарям, че няма значение...
- Смисъл има само в това, кой ще го разбере и как?
Когато се криеш от сълзите си, бягаш от истината, която не можеш да понесеш, защото в твоите сълзи е всичко онова, което ти се е случило и ти не искаш да споделиш с този свят. ...
1412
9
Този път няма да описвам онази реалност, която е в мен или в света... Няма да мисля кое, как да е... Просто ще "нахвърлям" думите, както си поискам... И знам, че красивото не е само в перфектните "неща", а и в онова, което на пръв поглед изглежда елементарно. А понякога в простотата има много повече ...
1099
2
Спомени изтъркани са оставили следи...
Открих те в отминалите красиви дни...
Сезоните заличиха всичките ни нощи...
А слънцето роди нов ден без теб...
Денят, който е оставил път към теб... ...
Открих те в отминалите красиви дни...
Сезоните заличиха всичките ни нощи...
А слънцето роди нов ден без теб...
Денят, който е оставил път към теб... ...
1350
4
Ние двамата с теб стоим на ръба на живота и мислим...
Ти криеш чувствата си, като бисери неоценени...
Отричаш се от мислите си, но те преследват през нощта...
Отново бягаш на мокрия пясък със спомена за любовта...
Спираш пред мостa, свързващ два бряга. ...
Ти криеш чувствата си, като бисери неоценени...
Отричаш се от мислите си, но те преследват през нощта...
Отново бягаш на мокрия пясък със спомена за любовта...
Спираш пред мостa, свързващ два бряга. ...
1060
2
Не прекрачвай границата на реалността, че ще се заблудиш!
Илюзиите са сладки докато ги преглътнеш, след това придобиват горчив вкус, който дълго усещаш в себе си.
Времето не е способно да заличи онези рани от съжалението за нещо сторено, но е способно да ти помогне да погледнеш истината такава, какв ...
Илюзиите са сладки докато ги преглътнеш, след това придобиват горчив вкус, който дълго усещаш в себе си.
Времето не е способно да заличи онези рани от съжалението за нещо сторено, но е способно да ти помогне да погледнеш истината такава, какв ...
1082
1
Пепел от онова, което изгоря...
Следите на прошката, оставила следа...
Отронени сълзи, събрани в една душа.
Целувката, запечатана в нечие сърце...
Радостта, преплетена с тъга... ...
Следите на прошката, оставила следа...
Отронени сълзи, събрани в една душа.
Целувката, запечатана в нечие сърце...
Радостта, преплетена с тъга... ...
684
1
Времето е сложило пръстена на твоята ръка.
Обвързана със спомена ме сънуваш, както аз тебе.
Нежното ти сърце пак търси моята сребърна душа...
Срещаме се в улиците на нашите златни мечти.
Разминаваме се след години, а сякаш са минали секунди... ...
Обвързана със спомена ме сънуваш, както аз тебе.
Нежното ти сърце пак търси моята сребърна душа...
Срещаме се в улиците на нашите златни мечти.
Разминаваме се след години, а сякаш са минали секунди... ...
890
4
И тръгна по задънената улица на живота и се оплете в толкова много стремежи. Мрежите на мечтите те спряха, но ти се огледа и видя светлината да блести... Протегна ръка, за да я докоснеш, но беше толкова нежна, че се разсейваше в невероятните ти пръсти... Ти наведе дълбоко глава и започна да плачеш, ...
961
2
Ти си без мен и аз без теб в тази пустош.
Вече сърцето ми не утолява твоята жажда, затова си тръгна...
Дано намериш непресъхващия извор на любовта...
За да може щастието да е твоят дом, защото всички сме бездомни...
За да може следващия път да не се разминаваме... ...
Вече сърцето ми не утолява твоята жажда, затова си тръгна...
Дано намериш непресъхващия извор на любовта...
За да може щастието да е твоят дом, защото всички сме бездомни...
За да може следващия път да не се разминаваме... ...
714
4
Aко можех да те задържа, щях да съм завинаги до теб...
Но не мога, защото ти идваш и си отиваш.
Ти ме радваш и мъчиш, но без теб няма светлина в сърцето ми.
Ти си моята поробена свобода, която е в чувствата скрити.
Погледът ти крие тайни, които ме карат да се запитвам за това и онова. ...
Но не мога, защото ти идваш и си отиваш.
Ти ме радваш и мъчиш, но без теб няма светлина в сърцето ми.
Ти си моята поробена свобода, която е в чувствата скрити.
Погледът ти крие тайни, които ме карат да се запитвам за това и онова. ...
742
1
Отново животът те тласка в непознатото, от което те хваща страх. Отново мъгла се е спуснала, като завеса и ти пречи да виждаш светлината... А трябва да спреш да мислиш, обичаш, мразиш, говориш, мислиш, анализираш и да се впуснеш в течението, което ще те отведе на брега.
На онзи бряг, където непознат ...
На онзи бряг, където непознат ...
869
3
Лицето ми е скрито в нощното небе, където е бездна...
Очите ми гледат в празнотата, за да открият себе си...
Дланите ми студени те докосват със сковани пръсти...
Стоплят се при нежния допир и изгрява звезда в мрака...
Небето вече не е само... ...
Очите ми гледат в празнотата, за да открият себе си...
Дланите ми студени те докосват със сковани пръсти...
Стоплят се при нежния допир и изгрява звезда в мрака...
Небето вече не е само... ...
795
2
Ти се докосваш до моето тяло, аз изтръпвам...
Щастието и болката се сливат...
Появява се нещо ново, което не знам как да нарека...
Може би дълбока тишина...
И пак плача... ...
Щастието и болката се сливат...
Появява се нещо ново, което не знам как да нарека...
Може би дълбока тишина...
И пак плача... ...
940
1
8
Благодаря, че ми помогна да разбера това, което преди не осъзнавах. Да открия, че онова, което идва отвън е нищо в сравнение с това, което се ражда в бистрите води на душата.
Благодяря за това, че в самотата открих себе си и за това, че после отново се загубих, за да разбера, че без Теб съм нищото.. ...
Благодяря за това, че в самотата открих себе си и за това, че после отново се загубих, за да разбера, че без Теб съм нищото.. ...
1001
4
Две тела са се вплели в едно цяло, като слънце и луна...
Звездите са изпопадали от небето, като пороен звезден дъжд.
Твоето лице е осветило всяка част от моята самота...
И аз съм се превърнал в божествено дихание...
Ухая на любов, в която се загубва всяка мисъл. ...
Звездите са изпопадали от небето, като пороен звезден дъжд.
Твоето лице е осветило всяка част от моята самота...
И аз съм се превърнал в божествено дихание...
Ухая на любов, в която се загубва всяка мисъл. ...
741
2
И се появи от нищото и искаше нещо невъзможно... да се докосна до теб... без дори да те познавам. Не, не е възможно, защото не съм, като другите и едва ли бих могъл да бъда... Не искам повече празни хора, без капка чувство... не искам този свят с фалшивите си "стойности", които нищо не струват пред ...
803
3
Лудост ли е това да те гледам втренчено така?
Или е онова чувство, което не мога да спра?
Твоето тяло е като дреха, с която искам да се облека...
А очите ти са прозорците, през които мога да видя себе си...
Но не искам, защото няма да съм онзи, който искам да бъда! ...
Или е онова чувство, което не мога да спра?
Твоето тяло е като дреха, с която искам да се облека...
А очите ти са прозорците, през които мога да видя себе си...
Но не искам, защото няма да съм онзи, който искам да бъда! ...
664
4
Трудно ми е да заспя, след като проспах толкова златни мигове без теб.
Още по-трудно ми е да се събудя от този объркан сън, в който бълнувам.
Може би твоето сърце някъде без мен тупти заради моите несбъднати мечти...
Или те докоснах в съня и след това се събудих и забравих...
Но как бих могъл да го ...
Още по-трудно ми е да се събудя от този объркан сън, в който бълнувам.
Може би твоето сърце някъде без мен тупти заради моите несбъднати мечти...
Или те докоснах в съня и след това се събудих и забравих...
Но как бих могъл да го ...
629
3
Ти отново си превзела всичко... ти, моя илюзия, която ме е заключила в златна клетка. Жалко, че вече не съм птица, която може да лети с чистия си дух... Не, и след като съм в оковите на земята, попила греха на моите желания.
Заблудата е закрила с воал истинската любов, зад която
са били думите ми пр ...
Заблудата е закрила с воал истинската любов, зад която
са били думите ми пр ...
964
4
На мен ми е забранено да плача, за грехове и благодат... Аз нямам право да обичам по онзи начин, който да ме удовлетвори.
Без да подозирам, бях сринат от любовта.
В следващия миг вече не дишах...
С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...
Мълчанието беше моето наказание, което ме научи... ...
Без да подозирам, бях сринат от любовта.
В следващия миг вече не дишах...
С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...
Мълчанието беше моето наказание, което ме научи... ...
982
4
Домъчня ми за твоите глупости, защото те не са фалшивите "опаковки", с които другите се опитват да опаковат лицемерието си.
Ти си онова дете, което прави пакости в моята душа и ме наранява, но в същото време ме радва със своята усмивка... затова толкова много те обичам.
Знам, не мога да те притежава ...
Ти си онова дете, което прави пакости в моята душа и ме наранява, но в същото време ме радва със своята усмивка... затова толкова много те обичам.
Знам, не мога да те притежава ...
1457
2
Не можах да се въздържа, когато почуствах онова чувство на осезаемост, което ме накара да го излея тук... може би ще го нарека излиянието на душата и няма да му слагам кавички, защото в реалния живот за мен не съществуват...
И така, тази вечер видях толкова много красота в хората(случайни), които ми ...
И така, тази вечер видях толкова много красота в хората(случайни), които ми ...
836
2
Времето отнело е онова, което е дало...
Мечтите са се разпилели в погледа ти, който ме изгаря.
И тишината вече не ми говори, както преди.
Потънали са всички мечти...
Морето ги е изхвърлило мъртви на брега. ...
Мечтите са се разпилели в погледа ти, който ме изгаря.
И тишината вече не ми говори, както преди.
Потънали са всички мечти...
Морето ги е изхвърлило мъртви на брега. ...
705
5
Не сме ли ние онези просяци за любов, които се загубват в своите желания? Не сме ли жадни за това да притежаваме онова, на което само Бог е собственик? Не се ли борим с онези чувства, които ни раздират за да ни покажат път? Не сме ли ние, които си вярват на смешните маниери, които ни правят на важни ...
834
2
Да обичам ми е забранено, но те обичам... и когато чуя твоя глас, който гали душата ми, прекрачвам всички граници... И тогава разбирам, че лудост е любовта... И след нея следва тишина... крещяща в нощта за малко светлина...!!! Погледни как плача заради съдбата и не мога да зачеркна нищо от онова, ко ...
1010
4
СЛЪНЦЕ
Изгрява слънцето и ме докосва със своите златни пръсти.
Очите ми светят в тъмнината и се ражда денят...
Сърцето прелива с пурпурни цветове и прелива в гама.
Нейното дете е любовта, която посях в теб... ...
Изгрява слънцето и ме докосва със своите златни пръсти.
Очите ми светят в тъмнината и се ражда денят...
Сърцето прелива с пурпурни цветове и прелива в гама.
Нейното дете е любовта, която посях в теб... ...
1113
8
Всеки ден е свещен... изживей го като последен. Погледни небето, как ти се усмихва и как слънцето осветява всяка частица от твоето съществуване. Усмихни се на съдбата си и тя няма повече да ти се сърди... Запечатай всичко прекрасно в паметта и остави на чувствата да преливат като цветовете на дъгата ...
817
2
ПОСЛЕДНА СМЪРТ
Минаха два дена без теб и сякаш нещо в мен се загуби...
Когато се обърнах назад във времето, разбрах, че са два месеца.
Твоите думи оживяха във сърцето, а душата ми вече беше мъртва.
Съживи я... моля те... с твоите красиви очи... ...
Минаха два дена без теб и сякаш нещо в мен се загуби...
Когато се обърнах назад във времето, разбрах, че са два месеца.
Твоите думи оживяха във сърцето, а душата ми вече беше мъртва.
Съживи я... моля те... с твоите красиви очи... ...
669
2
Последният цвят от орхидеята падна на земята и заплаках...
Онези цветове избледняха, а листата останаха зелени, като Вечността.
Може би отново корените ще родят цветове, така както животът ражда...
Или хербария ще запазя в страницата на някой друг живот...
Онези цветове избледняха, а листата останаха зелени, като Вечността.
Може би отново корените ще родят цветове, така както животът ражда...
Или хербария ще запазя в страницата на някой друг живот...
1158
2
Онези очи вече не ме гледат в нощта...
Не те срещам вече зад ъгъла на душата ми.
Не чувам гласа ти заглъхнал от обстоятелствата.
Не виждам светлината, която да освети самотата...
Спомена единствено съхранявам в паметта. ...
Не те срещам вече зад ъгъла на душата ми.
Не чувам гласа ти заглъхнал от обстоятелствата.
Не виждам светлината, която да освети самотата...
Спомена единствено съхранявам в паметта. ...
769
7
Oнази тишина събудила те сутринта, изтръгва душата ти от тялото и тя полита... Обръщаш се назад и сякаш виждаш спомен отлетял... Поглеждаш напред и в мъглата виждаш празнота... Получаваш раните святи от живота, а след това сълзите ти някой попива с нежното си лице. Лицето ти се усмихва, превръщайки ...
1102
3
Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...
Къде си сега, живееш ли като мен?
Ако умреш, дали ще разбера?
Дали и аз ще умра?
Дали си моята сродна душа, с която ...
Къде си сега, живееш ли като мен?
Ако умреш, дали ще разбера?
Дали и аз ще умра?
Дали си моята сродна душа, с която ...
1028
2
Откраднат миг от съдбата, затихнала буря в мрака...
Онзи полъх ме накара да живея, за да заровя пръсти в твоите коси.
Когато ми обърнеш гръб, да мога да плача от радост, защото те обичам.
И след това да открия смисъла в друг образ...
Онзи полъх ме накара да живея, за да заровя пръсти в твоите коси.
Когато ми обърнеш гръб, да мога да плача от радост, защото те обичам.
И след това да открия смисъла в друг образ...
658
1
Дрехите си мръсни ще оставя на земята, а душата нека полети.
Да се извиси над мрака... за да се преоблече в красота.
Да подаря цветя на всички светли души и да изпадна в екстаз.
За да мога да забравя за оковите на този свят...
Любовта да бъде моят живот, който да изживея до край. ...
Да се извиси над мрака... за да се преоблече в красота.
Да подаря цветя на всички светли души и да изпадна в екстаз.
За да мога да забравя за оковите на този свят...
Любовта да бъде моят живот, който да изживея до край. ...
638
2
Не можах да видя красивото ти лице, което да ме накара да съм щастлив.
Видях отломките от радостта, паднали в пепелта...
Търсих пламък, с който да изгоря греха, но открих празнота.
Болката се заби като стрела и ми отне смисълa да продължа.
Продължих сам със смелостта, която погуби невиността... ...
Видях отломките от радостта, паднали в пепелта...
Търсих пламък, с който да изгоря греха, но открих празнота.
Болката се заби като стрела и ми отне смисълa да продължа.
Продължих сам със смелостта, която погуби невиността... ...
861
2
Tам, където е самотата, се среща индивидуалността на душата. А най-трудно е сърцето да открие себе си в еуфорията на живота, който живее. Срещите с различни хора и обстоятелства изрисуват реалността... Раждат се цветове и звуци, проникващи в същината на съвършенството. За миг се раждаме и след миг у ...
1005
2
Вчера нeщо се промъкна в паметта ми, онзи спомен за теб... Времето в сърцето ми се промени. Слънцето изгря и съживи онези изсъхнали цветя. Опознах зимата и есента и изведнъж се озовах в безвремието на празнотата, където открих мига. Тук и сега. Никога, никъде другаде... Животът те oтрупва с толкова ...
1206
5
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
