Булото на съдбата
Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...
Къде си сега, живееш ли като мен?
Ако умреш, дали ще разбера?
Дали и аз ще умра?
Дали си моята сродна душа, с която ще се срещна?
Или си надеждата, която ме крепи?
И така, онова чувство на неудовлетвореност, те кара да търсиш смисъла, който е маскиран от булото на съдбата...
Със съдбата си живееш и с нея умираш.
Тя е твоят учител и ученик...
Затова просто я приеми...
Или ако можеш я промени.
© Бен Ар All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Феята е на мнение, че си роден под щастлива звезда, Бен!
Поздравче!
-
Много размисъл се крие зад думите.
След празните ръце на нищото, винаги ще се намерят нечии топли длани, пълни с любов, с копнеж, с обещание...
А от перваза на незнанието, само на един поглед разстояние, може да се види нещо... Знам, че ще го откриеш! Както знам, че съдбата ще е благосклонна към теб.
Успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
