315г. пр. хр.

     Севт прежали първата си съпруга трудно. Много дни  тя идваше в съня му безмълвно, усмихваше му се, ефирна и далечна. После  се стопяваше  и  изчезваше  като  въздишка. Щом отвореше очи на сутринта, виждаше празното си ложе и разбираше, че Ивара няма да се върне  в животът му. Останаха  от нея само двамата сина, които имаха нейните очи и усмивки. Изминаха  две  години от смъртта ѝ. Душата му беше  скована в лед, не поглеждаше  към друга  жена, беше все мрачен и затворен. Жриците го  напътствуваха   постоянно  и  дойде  време  да помисли  за втора съпруга. И  ето сега  – трети ден  продължаваха  празнествата   в  Одриското  царство. Севт III  се ожени  повторно.  Той  избра  за жена Береника. Името и  означаваше  победа. Сватбените  и  одежди  бяха от хубав лен, а в косите  и  втъкната златна  диадема  от нежни листенца. Красавица!  Неговата Береника  беше тракийска принцеса  от Мала Азия.  Освен  това Севт  беше  проучил  и  потеклото и  -  произхождаше  от рода  Монофталм   и  беше  най-малката  дъщеря  на Медок.  Медок  се  прослави  като  безстрашен  воин  срещу македонците и  беше  спечелил   доверието му. А  за Севт  верността  беше  най-важното, защото  се беше  нагледал  на  коварства  и  предателства.  Само  със силни  и  достойни  воини  можеше   да  се опълчи  срещу Лизимах.  Времената  бяха   много  тежки -  времена  на  изпитания  и  опасности.  Всеки бунт  срещу  македонците  се  потушаваше  с  голяма  жестокост. Надигналите  глави   ги  отсичаха, а семействата  им ги  погубваха. Вдигаха данъците прекомерно и хиляди диадрахми изтичаха за Македония.  Още  щом  видя  Береника, нещо го жегна. Сърцето му се отвори  за  нея. Гледаше  и  я изпиваше с поглед. Такава красота, такова  изящество  струеше  от  това момиче…Млада  и  хубава,  сякаш  боговете са изсипали  щедростта  си на нея. Достойна  осанка  на  царица. Лицето и нежно като отронена сълза. Стройна като тръстика, със светли  като пшеничен  клас  коси   и  със сини като езера  очи. Весели пламъчета  избухват  в  ирисите и, а  усмивката  и  разтопява  и ледено сърце. Имаше  някакво  магнетично излъчване  в погледа, което  завъртя  главата му . Жрица ли беше? Магия  ли му стори? Той я пожела на  мига  и се зарече, че ще я направи  своя царица. Береника  му  отвърна с любов . Нощите им бяха  горещи  и  страстни. Виното се лееше, устните им се  опиваха  от омая, телата се вплитаха  в огнен танц. Любовта  на царицата  му  възвърна душата. Окрили го. Сърцето му  заби щастливо и спокойно. Береника го дари с четири  сина - Хебризелм II, Терес IV,  Садок  и Садалас I.  Севт   стана   още по-уверен, самонадеян  и  могъщ. Управляваше самостоятелно, стига да плащат данъците на време. Царството му разцъфтяваше. Яката  крепостна  стена на столицата  Севтополис  беше завършена  и   построена . Но омразата на  траките срещу непосилните данъци на империята   нарастваше  с всеки изминат ден и скоро щеше да настане  бунтът. Чакаше  ги  голямо изпитание…

……………………………………………………………………………………………………………
     

                 313г. пр .хр. 

 
                         Тракия  беше  земя  на кръстопът , земя   примамлива  като  богиня  със  своята красота. Раздрана от нашествия -  от изток и запад, от север и юг  за тази земя  паднаха  много  глави, проляха се  реки  от кръв, хиляди воини оставиха своите кости …
             До  към  края на 356 г. пр. хр. стратегическата  провинция   Тракия  беше  завладяна  от  Филип Македонски , но  одрисите  не  стояха  мирни и  тихи като другите  васали. Те бяха свободолюбиви  и  покорството  им беше  чуждо. Дръзко племе! Не сведоха глави.  Във вените им течеше  буйна кръв. Сурови и  силни  воини, те не се примиряваха  и  се вдигаха  постоянно  на бунтове. След смъртта на Филип  и  на неговия син –Александър, Македония  се  боеше от  тези  племена  и  трудно  можеше  да  ги възпира и обуздае.  Пълководците   на  одрисите    бяха  решителни   и  непредсказуеми .  Смелостта  им    бе  известна и  на  хуни, готи, сармати и други. Племената  около тях  се бояха  от  твърдоглавието  и  на царя им  Севт III -  Севт  безстрашният  и  могъщ  цар на  Одриското царство.

                Севт  потъна  в спомени...  

              Виковете  се чуваха  надалеч и огласяха  столицата  Севтополис  и   равнината.

      -  Да живее царят !  Да живее Севт! Севт! Севт! Севт - синът на Хебризелм!  Севт  поведи ни! 

             И  той  ги поведе.  Поведе  народът си  срещу  Лизимах  -  новият  диадох / управител, приемник / на Тракия. Народът  на   Севт  не  можеше  повече да кротува и търпи. Наизлезлите   хиляди  мъже  искаха  свободата си. Гневът ги беше обзел. В  очите  им имаше  дива  решителност  за  бран. Щяха  да се бият  и да  умрат  за земите си. Не  можеше  да чакат повече. Погледът  на Севт  се  спря на  конниците. Огледа ги със задоволство.  Конницата  беше  съставена  от най-смелите  и  пъргави  воини. Млади  и  здрави, те  яздеха  като  вихър  конете си. В  ръцете  им  проблясваха  щитове, мечове, копия и  ризници. Шлемовете   на главите  им  проблясваха  и ги правеха  страховити.   Силни  са… решителни са… и  храбри  мъже  – мислеше  си  Севт. Елит! Ще спечелим  битката! Конниците  са  най-важните   за  войската. Атаката  на  конниците   предрешава  боя. Поздрави ги той и те  ревнаха  в един глас:   „Да живее  Севт, Севт, Севт, Севт..!“
        После   Севт  тръгна  към  пехотата. Пехотата  и  тя беше многохилядна. Мъжете  вперваха  очи  в царя  и  чакаха  заповед. Хиляди  ръце  държаха  мечовете  си , нетърпеливи  да  се впуснат  в бой. Щяха да съсичат  врага  без да им мигне окото.  Други  потропваха  с  копия  в земята.  Гласовете  им   забумтяха  като  ехо. Горди мъже… Страховити… Приветстваха  своя  цар.  Севт  беше  готов  да ги поведе. Воините  тръгнаха  след него. Яздеше  своя  бял жребец най-отпред. Доспехите  му бяха  бляскави. В  очите  чу гореше  онзи  магнетичен пламък,  който  окриляше  народа. След него  бяха  най-доверените му  и  силни  пълководци. После конниците  и пехотата. 
              А  от към  долината   се   чуваше  тропот  на  приближаващите коне  на  Лизимах  . Лизимах  беше  дясната  ръка на Алексадър  Велики. Кадърен  и  умен пълководец, той  успя да  изпъкне  пред всички  претенденти  за Тракия. А  да се  управлява  Тракия  беше  цяло  изкуство. Изискваше се  да  бъде  гъвкав  като  огън, коварен  като  змия  и  смел като  лъв. Тракийците постоянно му спъваха  управлението -  не  искаха да  плащат  данъците на време, създаваха му главоболия, вдигаха бунт след  бунт, въставаха…Но Лизимах  искаше  да  се  справи с тях.  Ще ги избие  до   крак  ако трябва.  Ще ги  опожари, а  децата  и жените  ще  измъчва… Това заслужават  тези  диви  племена.Този път  беше побеснял  от гняв. Очите му святкаха  от  жестокост. Събрал  многохилядна  войска  той  тръгна  към  Одрискота царство…           
           Битката  беше чудовищна. 20 хилядната  конница и 6 хилядната  пехота на Севт III се впусна срещу  армията на Лизимах.  Двете  конници  се  сляха  в едно  кълбо.   Чаткаха  копита, цвилеха  подплашени коне, дрънчаха  мечове…Викове  раздираха  долината. Конниците  се  избиваха  в лудешки  танц. Развети  гриви  и  яростна  атака  след  атака…Някои падаха  от  конете  с прободени  гърди  и  отсечени  глави. Други забиваха  копието си   в телата  на врага  и препускаха  напред. След  конниците  дойде ред и на пехотата. Хиляди  ожесточени  лица се впуснаха  в  боя. По-силният  убиваше   по-слабия. По-умелите   посичаха  бързо  и  пъргаво  враговете си. Хиляди воини паднаха  и  издъхнаха на тракийските земи. Тук  на бойното поле  побеждаваха най-храбрите. Боят беше  изкуство.  Изкуство  и стратегия. Но  изкуство  с  прободени  тела, застинали  очи  и  ням писък…
        Боят   утихна. Конниците  на Лизимах  се оттеглиха  в  галоп  от долината. Севт  погледна  към тях  със самочувствието  на победител. В  ушите  му  отекваше  битката. Чуваха се  виковете  на  умиращите   воини  и после настъпи  тишината. Тишината  на смъртта… Полето беше  превърнато в масова гробница, приютило  хиляди  мъже.   
          Севт III  беше  горд  и  величествен, че  брани  земите си, защити народа  си  и  воюва  за  свободата на Тракия... 
…………………………………………………………………………………………………………… 
          Беше  победител  в тази битка, но  историята си имаше  друго  наум... От север  нахлуват келти, от юг - македонци , а към  средата на II век пр. хр. се появявят и  римляните …     След  цели  200  години съпротива  и битки   Одриското  царство  пада под римска власт в 45-46 г. сл.хр. и е образувана римската провинция Тракия.