24 mar 2010, 18:42

Бургас

  Prosa
687 0 1
2 мин за четене

 

     Залез е. Небето е придобило червеникав оттенък, облаците са обагрени от слънцето. Луната вече изгрява и носи със себе си тъмнината и звездите.

     Ето го часовника на гарата. Някъде в далечината се усеща мирисът на море. В един приказен миг не мога да различа дали чувам шума на морето и разбиващите се в скалите вълни, или ударите на часовника. Високо горе прелитат гларуси и последните слънчеви лъчи се отразяват в преминаващите автомобили.

     Заваля. Тичам към автобусната спирка. Автобусът идва бързо. Качвам се и сядам до прозореца, отмятам мокрите кичури от лицето си. Затварям очи. Картините от преживения ден изникват пред погледа ми: мостът с хората, разхождащи се по него, веселият смях и звукът на морските води; гарата с непрекъснато пристигащи и отпътуващи влакове, чуждестранни туристи и множество хора, дошли да посетят музеите, да се видят с приятели и роднини или просто да поплуват в морето. Някъде сред тези хора всеки намира приятели от друг град, друга държава, друга религия, но всички са еднакви, всички са забавни и безгрижни, всички са приятелски настроени.

     Скоро ще дойде есента. Всички ще се приберат по домовете си, но ще има много изпратени и получени писма, и-мейли, SMS-и... Ще започне отново поредната учебна година и отново учителите ще ни посрещат в училище с усмивка и учебник в ръка, ще срещнем съученици и приятели...

      Това е Бургас - морски град, посрещаш хиляди хора всяко лято и толкова красив, но безлюден през зимата. Дори когато вали сняг и на моста няма никого, хиляди сърца копнеят да седят на пясъка, да вървят по камъните и морето да близва нежно нозете им.

      Бургас е моят роден град. Той винаги ще остане в сърцето ми и ще ме притегля към себе си. Той е моята представа за живот, за мечти... Понякога красив и тъжен, а понякога весел и слънчев, той е град до морето, неповторим град, незаменим! Никоя дъга няма да е красива, ако не се извива над моста... Никоя светлина няма да е истинска, ако не се отразява във водата... Има много морета по света и много крайморски градове, но Бургас е единствен, незаменим, несравним със своята красота, своето творчество и приветливост. Той винаги е бил успокояващ град - градът на едно мечтаещо бургаско момиче, седящо само на моста през зимата и гледащо залеза. Имам много приятели в този град, всеки има. Защото този град е един малък черноморски град!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз обичам Бургас. Харесвам си града ПЪК и толкоз! Това си е моя роден град, нищо, че ме гледат като изкопаемо над половината народ, ама ще се преживее.

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...