Залез е. Небето е придобило червеникав оттенък, облаците са обагрени от слънцето. Луната вече изгрява и носи със себе си тъмнината и звездите.

     Ето го часовника на гарата. Някъде в далечината се усеща мирисът на море. В един приказен миг не мога да различа дали чувам шума на морето и разбиващите се в скалите вълни, или ударите на часовника. Високо горе прелитат гларуси и последните слънчеви лъчи се отразяват в преминаващите автомобили.

     Заваля. Тичам към автобусната спирка. Автобусът идва бързо. Качвам се и сядам до прозореца, отмятам мокрите кичури от лицето си. Затварям очи. Картините от преживения ден изникват пред погледа ми: мостът с хората, разхождащи се по него, веселият смях и звукът на морските води; гарата с непрекъснато пристигащи и отпътуващи влакове, чуждестранни туристи и множество хора, дошли да посетят музеите, да се видят с приятели и роднини или просто да поплуват в морето. Някъде сред тези хора всеки намира приятели от друг град, друга държава, друга религия, но всички са еднакви, всички са забавни и безгрижни, всички са приятелски настроени.

     Скоро ще дойде есента. Всички ще се приберат по домовете си, но ще има много изпратени и получени писма, и-мейли, SMS-и... Ще започне отново поредната учебна година и отново учителите ще ни посрещат в училище с усмивка и учебник в ръка, ще срещнем съученици и приятели...

      Това е Бургас - морски град, посрещаш хиляди хора всяко лято и толкова красив, но безлюден през зимата. Дори когато вали сняг и на моста няма никого, хиляди сърца копнеят да седят на пясъка, да вървят по камъните и морето да близва нежно нозете им.

      Бургас е моят роден град. Той винаги ще остане в сърцето ми и ще ме притегля към себе си. Той е моята представа за живот, за мечти... Понякога красив и тъжен, а понякога весел и слънчев, той е град до морето, неповторим град, незаменим! Никоя дъга няма да е красива, ако не се извива над моста... Никоя светлина няма да е истинска, ако не се отразява във водата... Има много морета по света и много крайморски градове, но Бургас е единствен, незаменим, несравним със своята красота, своето творчество и приветливост. Той винаги е бил успокояващ град - градът на едно мечтаещо бургаско момиче, седящо само на моста през зимата и гледащо залеза. Имам много приятели в този град, всеки има. Защото този град е един малък черноморски град!