18 mar 2019, 8:09

Буря

  Prosa » Relatos
1.1K 1 0

  Ветрец.

  Треперещи листа.

  Зловещи, черни облаци.

  Самотна светкавица прорязва хоризонта.

  Хладен полъх, миризма на озон.

  Първите капки дъжд барабанят по асфалта.

  Тътен разтриса притихналия парк и разгонва птиците.

  Момиченце гледа небето с ококорени от страх очи.

  Заиграла се е и се е отдалечила от дома.

  Смаяна от мощта на природата, не бърза да се прибира.

  Руква порой и всичко наоколо като че ли закипява.

  Момиченцето се приютява до ствола на огромен дъб.

  Прихлупеното небе бива раздирано от мощни светкавици.

  Гръм и съседното дърво се сцепва.

  Хвърчат клонки, замирисва на изгоряло.

  Тя побягва към къщи.

  Вратата се отваря.

  Разтревожена майка.

  Прегръдка.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...