(Събитията и героите са автентични. Е, случката е малко понапудрена, но...)
Ей такова нещо даже и най-възрастните съвременници не бяха виждали и не помнят. То не бе буря, не бе чудо - страхотия! Вихрушка като хала - притаяваш се, притихваш и безпомощно гледаш само каква пакост ще последва. А пакости мноого! Най-напред бяха потърпевши големите, високи тополи. На по-откритите места станаха големи поразии. Пада тополата, събаря оградата на двора, подхваща в пакет жици на високото напрежение, кабелна телевизия, интернети и се пльосва в двора на комшиите отсреща - късмет, че не е върху къщата, ами върху селскостопански постройки за домашните животни. Медните обшивки на църквата също бяха мишена на природната стихия - след некоординиран полет, паднаха насред павирания път. Рядко се случва, но в тоя случай ценните ламарини бяха забелязани от съвестни хора, бяха прибрани и не можаха да стигнат до пункта за цветни метали. Един ден пълна мобилизация на хора и техника за разчистване на пътищата, ...