Беше последният петък на ноември. Рано следобед дядо Сашо и шестгодишният му внук Алекс се отправиха към близкия мол. Там по традиция ознаменуваха с подарък всяка тяхна среща.

-         Ще ми купиш ли таблет за Коледа? – поинтересува се момченцето. Дядо Сашо не беше наясно що е то таблет – май нещо като мобилен телефон, но не точно. Да признае обаче пред детето невежеството си бе немислимо, а още по-малко да си позволи голям разход. Представи си стаята на внук си – красота. Играчки надничаха от всяко ъгълче, но рядко влизаха в употреба. Погледът отскачаше от пъстрото изобилие, привлечен от тъмните силуети на компютъра и телевизора. Те сега бяха на почит.  „Така са днешните деца, татко. Не четат, а гледат. Играят заедно, но в мрежата. Не можеш да върнеш времето назад.” – отрязваше го дъщеря му, когато Сашо споделяше притесненията си. 

-         Трябва да го обсъдим с майка ти – уклончиво отговори  дядото .

-         Ясно, значи, не става. Според нея съм още малък за скъпи неща. О - удари се по челото Алекс, - yes! Имам гениална идея. Ще го поръчам на Дядо Коледа.

-         И той няма да ти помогне. Не носи толкова скъпи подаръци и на най-добрите деца – попари ентусиазма на внука си дядото.

-         Тогава ще си поръчам цветен печат. Знам едни зомбита – отваряш главата им и вътре има червен печат с формата на мозък. Много са яки. А може ли да ми купиш едно такова… сега?

В този момент пред тях се изправи с цялото си величие блестящата сграда на мола. Наближавайки детския магазин, дядо Сашо забеляза необичайно за този час стълпотворение в него. Стисна здраво ръката на Алекс, за да си проправят път сред морето от родители и техните отрочета, които се щураха неконтролируемо напред-назад. Възрастният човек погледна към касите. Те работеха до една и въпреки това хората чакаха на дълги, плътни опашки. Точно като по Коледа, но дотогава имаше почти месец.  Започнаха да търсят зомбито печат. Мисията изглеждаше невъзможна.  Дали да не помоли за помощ човек от персонала? В този миг някой запита намалението от двадесет и пет процента важи ли и за количките. Дядо Сашо погледна в посока на гласа и видя утвърдителното кимване на една служителка. Сега вече си дойдоха на мястото – и трескавите погледи, и преливащите колички, и подочутите разговори: „Искаш ли този конструктор, а онзи комплект?” Родителите подканваха децата да избират, а по-оправните малчугани хленчеха за още. Неусетно треската се предаде и на него и той предложи на Алекс да си избере още нещо, например книжка.

 - Супер! – зарадва се детето. Но по-добре нещо друго. След  час бяха навън, а внукът - повече от доволен, се зае да украсява есенните листа с червен мозък.

Вечерта дядо Сашо тръпнеше да разкаже за преживелиците си на своята половинка, но по празния ù поглед разбра, че е закъснял. Застинала пред телевизора, тя попиваше дирижираните вълнения на известните и не толкова известни участници в поредния ВИП Брадър. Не му оставаше друго, освен да изгледа новините в кухнята. На фона на тълпи от американци, опоскващи магазините, говорителката обясни, че днешният петъчен ден, обявен в САЩ за Buy nothing day, бил замислен като бунт срещу консуматорското общество. Търговците пък го бойкотирали с драстични намаления. „Брей, днес е било истински празник за 139-те милиона американци, постигнали нирвана - помисли си дядо Сашо.  - С осем милиона повече от предишната година - не спираше говорителката. - Статистиката била категорична, похарчени са 59 млрд. долара. Надминати са всички рекорди. „Богът на консуматорското общество - каза си дядо Сашо, който напоследък често мислеше за нетленното, - трябва да е предоволен. Божието паство никога не е поставяло по-скъпи дарове в нозете му.”  Дори той самият бе дал своята скромна лепта.  „Дано сред ненужните вещи и дрехи някой си е купил поне една книга. Дали малките заплати и пенсии са причина днес хората у нас да обръщат гръб на книгите?” Едва ли беше само това. Сашо нямаше склонност да опростява нещата, но бе сигурен, че  съюзът между БИГ Брадър и Buy nothing day бе поставил своя фатален отпечатък върху цяло едно поколение. Като бивш учител бе виждал млади хора, които завършват училище и пишат евтин с „ф”, но пък знаят имената на всички герои-еднодневки. Денят без четене за тях беше ежедневие и нямаше никаква нужда той да бъде обявяван специално. Сашо стана решително от фотьойла, влезе при жена си и с категоричен жест изключи телевизора.

-         Зомбитата днес ми дойдоха в повече. Денят без телевизия започва - сега!

Тя отвори уста да му се противопостави, но съзряла особен плам в очите му, си замълча. „Боже, дали не започва да се побърква… като леля си Райка?”  

Тази нощ дядо Сашо мисли дълго, но преди да заспи, бе взел важни решения. За Коледа подари на внука си прекрасна енциклопедия, а на следващия Buy nothing day стана горд собственик на няколко жадувани от него книги. Един ден те щяха да бъдат на Алекс.