Бягството на Клавдий

                                        БЯГСТВОТО НА КЛАВДИЙ

Нервното щракане на перфоратори издаваше присъствието на контрольор. Някакъв бърборко в уплахата си пефорира вместо билет касова бележка от квартална бакалия. Гратисчиите се втурнаха към шофьора, но той ги изненада неприятно: нямаше билети. Мнозина мъже се възмутиха и се заканиха да преспят с майка му. Водителят не ги чуваше. Той слушаше внимателно Тони Стораро, който прочувствено се кълнеше в ефира на радиото:

                 '' Милааааааа, тука давам клетваааааааа!..

                   В този град ти си най висока летваааааа...''

В суматохата се събуди измършавял пенсионер и попита учудено: ''Стигнахме ли вече Горна баня?'' Никой не му отговори. И той отново заспа, гушнал нежно огромна, пластмасова туба. Сред гратисчиите бях и аз. Приготвих пари за глоба. Когато контрольорът стигна до мен, подадох нужната сума. Но той не взе парите, а тържествено обяви:

  ''Дами и Господа, представям Ви 666-я безбилетен пътник, пътуващ по този маршрут. Съгласно кампанията на фирма ''Градски транспорт'', кампания за превъзпитание на гратисчиите и привличането им на работа като контрольори, същият се награждава с годишен абонамент за цялата градска мрежа. Имам честта да му връча наградата лично. Честито!'' 

Онемях! И челюстта ми увисна сякаш устата ми бе пълна със стоматологични тампони. Онемяха и пътниците. В тишината се чу ясно, как някой прошепна, че контрольорът е мръднал. Хората се дръпнаха уплашено на безопасна дистанция. Любопитна жена със слабо зрение безпардонно свали очилата на непознат мъж, за да види по-добре откачения контрольор. Но той отново повтори казаното и в потвърждение на думите си, показа картата, която трябваше да получа. С това разсея всички съмнения. В  автобуса настана същинска вавилония. Поне двадесет души предявиха претенции за картата. Застаряла дама с пудел на ръце неистово крещеше:

- Протестирам, протестирам! И аз нямам билет. Излъгах, че съм с карта. И Ви помолих да подържите Клавдий, за да Ви я покажа. Но Вие се уплашихте... А аз това разчитах. Този номер сме го правили стотици пъти. Нали, Клавдий?

- Аф, аф! - потвърди пуделът.

- Права е - съгласиха се пътниците.

- Не е права - намеси се друг опонент. - И аз нямам билет, но видях пръв контрольора. Картата трябва да е моя... Препирнята стресна заспалия пенсионер.Сънен, без да се ориентира в обстановката, той сграбчи огромната си туба и се развика:

- Наредете се на опашката, мискини! Старите хора са с предимство за минерална вода.

Никой не го чу. Всъщност никой никого не слушаше. Единствено обърканият контрольор се усмихваше виновно на русокосо момиченце, което го бе взело за Дядо Коледа и настояваше да получи от него подарък. На спирката слязох. Усетих, че някой ме следва. Обърнах се. Бе Клавдий. Автобусът отнасяше в неизвестна посока господарката му, а заедно с нея суетата и лицемерието на хората - недостойни и унизителни неща за всяко едно куче.