29 abr 2008, 21:51

Бъди щастлив!

  Prosa
1.1K 0 2
1 мин за четене

- Какво е да виждаш отгоре като полет на птица – ангел?

- Какво е да бъдеш земята, чувството от всяка стъпка на всеки живот?
- Какво е да си вятърът, сблъскващ се във всичко по пътя свой?

- Какво са бъдещето и миналото, ако няма настояще?

- Не знам, но и никога няма да разбера, а кой ще разбере?

- Някой ми прошепна, ти ще разбереш!

 

Последвай своите стъпки по дългия път, ронещи се частици пръст...

Последвай тайнствения път и напиши своя небивал романс!

Последвай любовта в музиката, фимите, книгите и дори в реалноста...

Продължи да правиш своите крачки, дори да не си заслужава, отрони онази

частица, мъничка прашинка, с която ще промениш света само с един малък незначителен ход.

Ти знаеш, че тук сме за това, но страхът е неизбежна част от нас...

О, забрави за опасността и бъди щастлив, покажи себе си, дори да губиш!

Ние сме тези, ние сме деца на природата, ние сме онези, които обичаме и мразим,

които убиваме и лекуваме дори  плачем, но се и смеем... толкова естествено...

Защо?... Защо си мислиш, че наказан си заради това, не... НЕ!

Просто животът е такъв, изпитва твоя дух!

Колко пъти падаш, колко пъти ставаш, ти, който нищожен си пред цялата вселена, колко сила в себе си ще намериш, но никога няма да я покажеш...

О! Просто забрави за опасността, рискът си заслужава...

Желаеш ли да бъдеш цялостен, завършен и по пътя си да намериш щастието, което ще промени света ти, бори се! Просто е, просто търси ключа на твоя страх, използвай твоя коз, бъди щастлив – животът е красив...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...