Голямата съдебна зала беше тъмна и строга - стените, покрити с дървена ламперия, тежък полилей висеше от тавана, подът - с полирана до блясък мозайка. Залата беше полупразна - това беше последното дело за деня. Дванадесетгодишният Чарли бе изправен пред съдията, като престъпник, чиято присъда току-що щяха да произнесат. Зад Чарли стояха “палачите” - Шийла и Бърт, потенциалните осиновители и свидетелят на цялата сцена - социалната работничка. Стенографката беше седнала на малко бюрце под скамейката на съдията. Тя не беше там да дава съвет или да вземе каквото и да е отношение - просто записваше. Съдията седеше зад тежка дървена скамейка пред Чарли. Той се бе вторачил в него и високо попита:
- Кажи, дете, кажи, Чарли, какво искаш? Къде искаш да живееш, все пак?
Леко объркан, Чарли се взираше надолу пред себе си в полираната мозайка. Най-накрая вдигна поглед и сиво-сините му очи срещнаха воднистите сини очи на съдията. Чарли промълви, все пак достатъчно силно, за да го чуят всички присъст ...