Невъзможната и скрита любов

„Здравей, нов живот!” - Това е книгата, която ще пиша през новия си живот.  - Все едно беше вчера, когато се случи. Изминаха се три дълги за изживяване години. Успях да ги забравя, успях да освободя себе си. А сега накъде? Ще кандидатствам, ще завърша и ще намеря любовта на живота си.

Момчето ни най-малко не забелязваше, че е на път да влезе в следващата голяма пропаст, от която били излязъл? Дойде времето за записване на кандидатите. След седмица вече бе студент, беше сред най-добрите. Запозна се с момиче на име Андреа, те станаха най-добри приятели. Уважаваха се, Момчето бе щастливо, докато не забеляза, че е влюбено в момиче от тяхната група в университета. В продължение на месеци той не спираше да мисли за нея.

Не знаеше, че със всеки изминал ден той падаше в тъмната пропаст на любовта. След месец Момчето бе паднало в отчаяние. Тази любов силна, но невъзможна, го бе променила. Момче, което търсеше свобода на живота си, сега е в затвор на отчаяние. Андреа виждаше, че нещата няма да свършат с добър край, ако той продължаваше така да се трови в тази любовна афера. Тя го накара да излязат:

-         Хайде, махни тази тъжна усмивка, отпусни се, прекалено много се напрягаш за нея.

-         Тя не се за теб, проумей го най-сетне!

-         Затова ли ме викна, за да ми раздаваш разни съвети

Ще живея по-добре, само ако я имам!

Той стана, прибра се вкъщи, наля си вино и колкото да пиеше, колкото и да се смееше в лудостта си, накрая тресна бутилката в стената.

-         ИСКАМ Я!

Започваше да пие като баща си, съсипваше си живота.

На следващата седмица Момчето научи, че ще има събиране на тяхната група. Любимата му щеше да е там, той щеше да ù каже всичко. Вечерта на събирането Момчето се бе превърнало в принц. Успя да привлече погледа към всички момичета, но не и на нея. Започнаха танци, той отказваше на всяко момиче, очите му бяха постоянно в нея. Събра смелост да я покани на танц, ала сърцето му спря, стоеше препарирано и гледаше как друг ù предлагаше танц. Момчето погледна Андреа, очите му бяха насълзени, но държа сълзите в очите, не ги пускаше. Прибра се вкъщи, за пореден път направи обичайното, както всяка вечер.

-         Боже, защо искаш да си търкам живота? Кога ще дойде истинското ми щастие, нима малко мъка преодолях?

На сутринта пияното момче бе събудено от почукване на вратата: - Кой чука? Извика с неразбираем глас. – Андреа съм, снощи бе видимо пиян и притеснен от станалото и дойдох да видя как си. – Идвам, идвам. Стана и видя по пода да се търкалят бутилки: - Проклинам този, който е измислил това проклето нещо, любовта. Въпреки силно замаяната му глава, той успя да отвори вратата. – Трябва на всяка цена да спреш тази лудост! Съсипваш всичко, което изгради досега. Момчето показа надменна усмивка и високо самочувствие: - Щом съм го започнал, ще го свърша. – Така ако продължаваш, ще свършиш само в гроба, ти мразеше алкохола, а сега се наливаш непрекъснато. Срам ме е, че изобщо се запознах с теб. – Ами ако е права? Ами ако съм избрал грешната. Господи, трябва да и се извиня за държанието си, тя не го заслужава. Момчето звънна по телефона, Андреа му бе бясна, но  сподели нещо, което самият той не можеше да го разбере. След минути бе стигнал в местното заведение. Беше захвърлил всичко зад гърба си, искаше дай се извини. – Дълго ли чака? – Няма значение, искам да поговорим. Андреа се засмя, хвана му ръката: - Знам защо ме повика и ти забранявам да ми се извиняваш, аз трябва да ти се извиня. Казах, че ме е срам, че те познавам, това не е вярно. Казах го, защото съм загрижена за теб. Момчето почувства силно, не изживяно за него досега чувство, от думите ù: - Познаваме се от месеци, а сякаш минаха години, ти си човекът, който винаги е бил до мен. Както Момчето криеше, че обича любимата си, и Андреа криеше малка тайна: - Ще бъда директна и искрена, аз те обичам! Тя го хвана за ръката и се усмихна: - Хайде, кажи нещо! – Защо точно мен? – Защото ти си различен. Точно думата различен накара момчето да избухне: - Не искам да съм различен, искам да имам семейство като другите, искам да обичам като другите, искам да съм като другите. Различен за мен е нищожество! След спуснатия гняв над Андреа, Момчето гневно напусна заведението. Това, което Андреа очакваше, беше различно от представите ù. Тя потъна в мрак, както той потъваше в мрак заради любимата си. Сълзите не спираха да падат от очите ù: - Боже, не знам от сега нататък как да постъпвам със ситуациите. За първи път се почувствах свободен, влюбих се, в мен се влюбиха. Вече бе изтощен, но знаеше, че има хора, които го обичат, това го мотивира да продължи напред!