Часовник
2K
0
4
- Какво е душата? – попита тя и подпря главата си с ръце. Сякаш й тежеше...
- Душата е часовник. – отговори той. Като че ли въпросът не го изненада въобще.
Тя погледна ръчния си часовник – малък, без цифри, само с две камъчета на шестицата и дванайската, с тънка сребърна гривна вместо кожена каишка. Изглеждаше толкова крехък. Лек удар можеше да го счупи. Само един миг на невнимание. И край.
- Но часовниците се чупят...
- Понякога не.
Погледът му сякаш минаваше през нея. Тя се обърна и видя на стената стария часовник, останал още от баба й. Той винаги я респектираше със старостта си и никога не се беше повреждал, дори не беше изоставал. Тя стана, отвори прозореца и хвърли часовника си. Усмихна се почти незабележимо и го прониза с черния си поглед:
- Аз нямам часовник.
- Душата е часовник. – отговори той. Като че ли въпросът не го изненада въобще.
Тя погледна ръчния си часовник – малък, без цифри, само с две камъчета на шестицата и дванайската, с тънка сребърна гривна вместо кожена каишка. Изглеждаше толкова крехък. Лек удар можеше да го счупи. Само един миг на невнимание. И край.
- Но часовниците се чупят...
- Понякога не.
Погледът му сякаш минаваше през нея. Тя се обърна и видя на стената стария часовник, останал още от баба й. Той винаги я респектираше със старостта си и никога не се беше повреждал, дори не беше изоставал. Тя стана, отвори прозореца и хвърли часовника си. Усмихна се почти незабележимо и го прониза с черния си поглед:
- Аз нямам часовник.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кери Исова Todos los derechos reservados
