14 ago 2009, 9:46

Част II

  Prosa » Otros
1.2K 0 2
2 мин за четене

Беше началото на лятото. Не мина много време и напуснах. Преместих се в квартално кафе в Меден Рудник, в което работя и до сега. Напълно забравих отворкото с очилата. Имах сериозен приятел от близо 2 години, с който съм и в момента всъщност. На него мога да разчитам, не че го обичам, той просто е единственият, който ме познава, единственият, който не се е отказал от мен въпреки трудния ми характер.
      И така неусетно лятото си замина, есента дойде, Здравко, приятелят ми, замина да учи във Варна, това не значи, че ме остави сама, прибираше се доста често, понякога даже беше в Бургас, по-често, отколкото във Варна. Но това не ми харесваше особено. Аз не обичам да съм сама, страх ме е от самотата. Имаше едно момче, Стефан, висеше в кафето по цял ден. Почнахме да излизаме често. Не беше много специален, но пък ми харесваше...
     За жалост беше овен, също като мен. Оставих Здравко заради него. Мислех си, че е различен, че аз съм различна за него. Оказа се, че е поредният самовлюбен егоист. Възползва се от мен. След това не ми се обади... Продължи да идва всеки ден в кафето, но за мен не съществуваше (привидно). Вътрешно изгарях, остави ми белег завинаги, посрами ме пред самата себе си.
    Това беше идеалният момент да намразя целия свят и особено мъжете, да почна да им отмъщавам и да ги наранявам така, както бях наранена аз самата. Глупава идея, въобще не съм способна да го направя.
     Вече е късна есен. Здравко, въпреки всичко, се върна при мен, опита се да ме накара да забравя срама и огорчението. Ах, колко е добричък само, а аз съм садистичната кучка, която го кара да страда постоянно...
      Излизам на кафе с една приятелка. Отиваме на Пулса, там, където работя. Виждам един познат, редовен клиент и сядам на тяхната маса.
- Ей, обаче трябва много да ми благодариш, как те похвалих пред онова момиче, а...
- Да, спаси ме направо! Любимата ми сервитьорка.
- Това трябва да го кажа аз! - обажда се момчето, което стои до него.
Мъничко ми е познат, ама изобщо не се сещам кой е. Че защо да съм му любимата сервитьорка? Няма значение, бързам да стана от масата, защото приятелката ми е сама...

- Сети ли се от къде познаваш моя приятел? Фокет напомня ли ти нещо? - идва познатото момче на нашата маса.
- Оу, това да не е пичът с визитките? Хаха напълно бях забравила за него...
 
       Странно как изведнъж съдбата ни срещна отново. Дали това бе знак, или може би разтуптяното ми сърце, щом чух гласа му отново?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нямам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хм. Интересно пишеш,(някога и аз живеех в този квартал) но това е друга тема.
    Отмъщението не е решението. Просто продължаваш напред.
    а.. Здравко е много свестен човек, поне така съдя от разказа.

    Много ми хареса историята.
  • Хайде, заформя се интрига! Поздрави!

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...