Стоя сама,сама със самотата си,толкова ли е чуждо за теб?Сама сред тишината,пазейки илюзията за теб.,или по точно това което е останало от теб.Всеки иска да ми помогне,всеки иска да почувствам близостта му и да се утеша в нея.Но тя е чужда за мен,нежеланя,имам само парещите стичащи се по бузите ми сълзи,изгарящи студената ми плът.Но дали съм се обезличила ,дали лицето ми е обезобразено от тези сълзи,или от желанието да загубя себе си,а с това да залича и теб.Навън е тиха и безмълвна нощ само аз и самотната луна.Виждам безкрая на моста и ччувствам как мъката ми се слива с него,чувам само тъжния шепот на действителността-"обичаХ те"Защо това минало ме погубва,та нали има само хубави спомени,но да вярно е от тях повече боли.Вече знам какво имах,знам че целия свят беше в краката ми щом беше с мен,знам.знам и какво загубих.Затова е толкова студено в мен,ти си замина,а с теб загина и всяка частица от МЕН