Черен като...2
Произведение от няколко части « към първа част
Една привечер нарочно минах пешком покрай кооперацията дето живееше...
повъртях се напред, назад,.. имитирах разговор по телефона...
Дали да я изненадам,.. да почакам и да позвъня,. или някой друг път...
- О, Петро къде тъдява из нашия квартал,.. да не си се объркал - сепна ме гласът на Красимира -
- А не,.. бях до Гошо, и рекох да повървя до електрикото - заоправдавах се аз - Ами вие как сте,
Мера не се обажда,.. сигурно се сърди нещо,.. а ти, как върви работата...
Тя ме погледна, озърна се плахо..
- Имаш ли време да повървим,.. Знаеш ли Мера е раздвоена,.. ония й приятелки казали, че много си черен и вероятно си джипси,.. Аспарухов българин , де...е, хайде сещай се, циганин с една дума,..
То сега джипситата само по цвят можело да се различат, защото вече били културни. и ходили
по света.. Добре, че не си бил нахален да я водиш у вас,.. пък тя се оправдавала с мен и не те кани в къщи...Та, те джипситата били такива щедри, плащали ,.. да се покажат пред жените...
Неволно, може би съм я хванал за лакътя...
- Краси, благодаря,.. все пак хвърли светлина,.. а, аз се чудех къде съм сгрешил,...или тя си има някой друг,.. а то черната кожа била проблем.. Никой не знае под опаковката какво се крие...
Ще запишеш ли моя телефонен номер, когато искаш позвъни ми,.. може да ти потрябва...
А сега може ли да вляза с теб, ще кажеш, че съм настоял, че съм те срещнал случайно,..
и за разговорът ни, нито дума,.. обещаваш нали...
Почуках на вратата..
- Мерии, госпожо Мера,.. тарам та даам..изненадааа - хумористино още от вратата - Когато планината не отива при Петро,.. Петро отива при нея... Навън е толкова тъмно, че само зъбите ми се белееха и
срещам Красето ,.. викам идвам у вас, но забравих кой вход беше,.. И ето ме....
Мълния да беше паднала , нямаше да е така стъписана...
- Да, да.. сядай,.. сега ще направя чай или кафе...Краси имаме ли,.. ела при Петър да не скучае сам
докато приготвя кафето...- съкрушено измърмори тя
По ТВ даваха за поредната акция на полицията по залавяне на нелегални емигранти,...чернички,
стъписани и уплашени хорица събрани накуп,.. наоколо полиции и екстравагантни репортерки...
Осетих погледа на Мера,.. сякаш питаше, ти не си ли следващият цветнокож...
Стана ми смешно и тъжно,.. какво ли е това чувство, смешно и тъжно.....
- Ееех, друго си е да имаш бяла кожа, поне полицията няма да те закача, а и мацките ще се лепят по тебе ,.. като мухи на мед,.. шегувам се, като пчели на мед,.. тя мухата каца другаде...- вметнах аз
- Петър, ама ти наистина защо си толкова черен,.. имаш някакъв цингарелски ген, ли..,
не мога да си го обясня - изплю камъчето Мера
Настъпи кратко неловко мълчание,.. очите и на двете бяха вперени в мен,... в очакване...
- Вижте какво, за ген не знам,.. но знам , че вместо да подпирам железата на платия Омония, аз ходя на плаж от сутрин до вечер в събота и неделя,... А сега работя в офиса в Глифада и след
16 часа до тъмно съм пак на морето там..., даже ако съм уморен заспивам, и така хем спя хем се пека на слънцето и почернявам,.. Обичам да плувам,.. това е,.. и яйце да сложиш на слънце
толкова часове ще почернее,.. Това е цингарелския ми ген,...Не вярвате нали...- изрекох бавно.
Станах от фотьойла, разкопчах ризата си и я изхлузих през глава,...последва ципа на джинсите...
и останах по ластичните боксерки,... с едно движение ги свалих и останах гол , както майка ме е раждала,.. на фона на черното ми тяло, белотата на таза и отпред изглеждаха още по-бели...
Трите ми неща висяха в междукрачието,..по-дългото, като че ли любопитно надничаше...
Обърнах се странично, след секунда с гръб към тях, имах все още мускулесто тренирано тяло, вдигнах ръце и направих стойка на културист в гръб,...обърнах се надясно и стегнах бицепса на ръката,.. Обърнах се с лице към тях, сложих ръце на кръста и надух перки, като кобра...
Може би, трябваше да плесна с ръце за да ги извадя от хипнозата....
Какво ли си мислеха,.. този е болен, .. този е ексхибиционист за да си показва гениталиите,..
ако знаеха де, какво е ексхибиционист,...
- Е, Мера,..уверили се, че не съм джипси и с някакъв съмнителен ген,...наистина не знаеш какво се крие под опаковката,...Съжалявам - говорех тихичко, сякаш на себе си - Не искам да ми се извиняваш или да ми се обаждаш повече,.. Ти проигра своя шанс...
Не ме изпращайте, знам вратата....
На улицата беше необичайно тихо...
Само еднодневки пърхаха около уличните лампи....
Беше ми леко и спокойно на душата,.. закрачих с крачки на безгрижен човек
към станцията на електрикото.....
-
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Роси, малко закъснение благодаря...
-
"Червеят на съмнението гризе най-често дървените глави. " Горките Мерита! 😁😁😁
-
Аааа, Пепи,.. това е друг филм,.. там кожАта не играе.... а нали
Мангоджери плата / плаща , демек / -
- Га пиха кафеата и одихте по изложби, не беше мангал 😅
(по оня виц "Га яде кифтеата, ни рива, сига ривеш"
) -
Момичета, не е ласкателство от боята, благодаря ви Ивита, Силвия,Наде...понякога човек прави щуротии за да разсее съмнения
А, Меритата , наистина не знаят какво има под опаковката,...да е бял, ама не чак толкова,.. може и черен, ама не чак толкова....
О, беличка , русичка , че и сини очички...приятно изглежда....
Така е, цветът на кожата не е определящ фактор,.. също като '' по дрехите посрещат, по ума изпращат..'' -
Как, как - с метлата...
-
Наде, гледай и се учи как се сваля мъж, който има претенции за цвета на кожата ти 😂.
-
Четох, смях се, защото и аз съм една беличка, русичка и с ония ми ти сини очи. Просто имам пра (не знам колко пъти) баба, от черкезки произход. Та и аз съм от "скъпата боя"
-
Със сигурност ти е олекнало, да му мислят Меритата. Зачетох се и се посмях от сърце. Сравнението с кобрата е много добро. Хареса ми.
-
Не всички с по- тъмен цвят на кожата са джипсита, и не всички бели са „ чисти”.
Много нагледно доказателство, Петър!😀 -
Добро утро, Пепи, радвам се, че толкова рано си се отбила при мен...Умрях си от смях, наистина има такъв лаф....Приятен ден
-
Разбрах от къде е оня лаф "Като циганин с бял гъз" 😅
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
