Черен като...2

                  Една привечер нарочно минах пешком  покрай кооперацията дето живееше...

повъртях се напред, назад,.. имитирах разговор по телефона...

Дали да я изненадам,.. да почакам и да позвъня,. или някой друг път...

- О, Петро къде тъдява из нашия квартал,.. да не си се объркал - сепна ме гласът на Красимира -

- А не,.. бях до Гошо, и рекох да повървя до електрикото  - заоправдавах се аз - Ами вие как сте,

Мера не се обажда,.. сигурно се сърди нещо,.. а ти, как върви работата...

Тя ме погледна, озърна се плахо..

- Имаш ли време да повървим,.. Знаеш ли Мера е раздвоена,.. ония й приятелки казали, че много си черен и вероятно си джипси,.. Аспарухов българин , де...е, хайде сещай се, циганин с една дума,..

То сега джипситата само по цвят можело да се различат, защото вече  били културни. и ходили

по света.. Добре, че не си бил нахален да я водиш у вас,.. пък тя се оправдавала с мен и не те кани в къщи...Та, те джипситата  били такива щедри, плащали ,.. да се покажат пред жените...

Неволно, може би съм я хванал за лакътя...

- Краси, благодаря,.. все пак хвърли светлина,.. а, аз се чудех къде съм сгрешил,...или тя си има някой друг,.. а то черната кожа била проблем.. Никой не знае под опаковката какво се крие...

Ще запишеш ли моя телефонен номер, когато искаш позвъни ми,.. може да ти потрябва...

А  сега може ли да вляза с теб, ще кажеш, че съм настоял, че съм те срещнал случайно,..

и за разговорът ни, нито дума,.. обещаваш нали...

                Почуках на вратата..

- Мерии, госпожо Мера,.. тарам та даам..изненадааа - хумористино още от вратата -  Когато планината не отива при Петро,.. Петро отива при нея... Навън е толкова тъмно, че само зъбите ми се белееха и

срещам Красето ,.. викам идвам у вас, но забравих кой вход беше,.. И ето ме....

Мълния да беше паднала , нямаше да е така стъписана...

- Да, да.. сядай,.. сега ще направя чай или кафе...Краси имаме ли,.. ела при Петър да не скучае сам

докато приготвя кафето...- съкрушено измърмори тя

По ТВ даваха за поредната акция на полицията по залавяне на нелегални емигранти,...чернички,

стъписани и уплашени хорица събрани накуп,.. наоколо полиции и екстравагантни репортерки...

Осетих погледа на Мера,.. сякаш питаше, ти не си ли следващият цветнокож...

Стана ми смешно и тъжно,.. какво ли е това чувство, смешно и тъжно.....

- Ееех, друго си е да имаш бяла кожа, поне полицията няма да те закача, а и мацките ще се лепят по тебе ,.. като мухи на мед,.. шегувам се, като пчели на мед,.. тя мухата каца другаде...- вметнах аз

- Петър, ама ти наистина защо си толкова черен,.. имаш  някакъв цингарелски  ген, ли..,

не мога да си го обясня - изплю камъчето Мера

Настъпи кратко неловко мълчание,.. очите и на двете бяха вперени в мен,... в очакване...

- Вижте какво, за ген не знам,.. но знам , че вместо да подпирам железата на платия Омония, аз ходя  на плаж от сутрин до вечер в събота и неделя,... А сега работя в офиса в Глифада и след

16 часа до тъмно съм пак на морето там..., даже ако съм уморен заспивам, и така хем спя хем се пека на слънцето и почернявам,.. Обичам да плувам,.. това е,.. и яйце да сложиш на слънце

толкова часове ще почернее,.. Това е цингарелския ми ген,...Не вярвате  нали...- изрекох бавно.

Станах от фотьойла, разкопчах ризата си и я изхлузих през глава,...последва ципа на джинсите...

и останах по ластичните  боксерки,... с едно движение ги свалих и останах гол , както майка ме е раждала,.. на фона на черното ми тяло, белотата на таза и отпред изглеждаха още по-бели...

Трите ми неща висяха в междукрачието,..по-дългото, като че ли любопитно надничаше...

Обърнах се странично, след секунда с гръб към тях, имах все още мускулесто тренирано тяло, вдигнах ръце и направих стойка на културист в гръб,...обърнах се надясно и стегнах бицепса на ръката,.. Обърнах се с лице към тях, сложих ръце на кръста и надух перки, като кобра...

Може би, трябваше да плесна с ръце за да ги извадя от хипнозата....

Какво ли си мислеха,.. този е болен, .. този е ексхибиционист за да си показва гениталиите,..

ако знаеха де, какво е ексхибиционист,...

- Е, Мера,..уверили се, че не съм джипси и с  някакъв съмнителен ген,...наистина не знаеш какво се крие под опаковката,...Съжалявам - говорех тихичко, сякаш на себе си - Не искам  да ми се извиняваш или да ми се обаждаш повече,.. Ти проигра своя шанс...

Не ме изпращайте, знам вратата....

                   На улицата беше необичайно тихо...

                   Само еднодневки пърхаха около уличните лампи....

                   Беше ми леко и спокойно на душата,.. закрачих с крачки на безгрижен човек

към станцията на електрикото.....

-