ЧЕРНА КОТКА НА ЦВЕТНИ ПЕТНА

Тя премина покрай групата с момчета с видимо самочувствие. Беше облечена с тъмни дрехи с екзотични нюанси от изкрящи цветове. Имаше убийствено излъчване: като черна котка в пълнолунна нощ; светещи жълти очи. Такова впечатление оставяше на хората. Мина като някакво привидение, като хала или самодива от приказките; красива и завладяваща.

Момчетата на входа я огледаха добре. Прекъснаха си приказката, за да й отдадат нужната  й почит. После само успяха да се спогледат многозначително и някои от тях да подсвирнат. Наистина беше сочно и яко парче.

Вътре бе тъмно. Само лазери осветяваха залата, като се гонеха един друг и очертаваха различни фигури. Хората в този клуб танцуваха в електронния ритъм , блица осветяваше на порции това пространство и ги правеше някак призрачни и неземни.

Тя отиде до тоалетната. Там се затвори в една от кабинките и извади едно цветно хапче с формата на сърце. Сложи си го в устата и седна на тоалтната чиния. Когато свърши излезе и се потопи в реката от звуци. Внезапен прилив на енергия разтърси тялото й. Адреналина й се покачи. Екстазито я отнесе в едно различно пространство. Танцуваше и бродеше в един друг свят. Унесена в този танц, тя бягаше – бързо, леко, цветно.

Бягаше от сивата реалност. Бягаше от болката, страданието, фалша, лъжата, ужаса, страха, от всичко онова, което срещаше извън това пространство. Тук тя намираше своя свят; своята истина; своят дом; своята надежда. Тук тя се чувстваше добре. И не просто бягаше от своята действителност; тя се връщаше в своя свят, в своята действителност.

* * *

Не беше трудно да се предположи, че част от момчетата в нощния клуб ще се насочат към нея. Първоначално към нея тръгнаха десетина екземпляра, но част от тях видяха другите и си останаха по местата да я зяпат от там. Останалите четирима й се наточиха един по един. Само един от тях беше от нейната класа. Танцуваше божествено; с тяло като на Аполон, но и с нежността на цвете от най-красивата градина, сякаш откъснато от Висящите градини на Семирамида. Другите мъже в заведението завистливо наблюдаваха  красивия танц на двете тела. Беше веописуемо. Представете си двойката „Каризма” и се опитайте да си представите и нещо по-красиво. Не можете !?! Разбирам ви... Е, това бяха Черната котка и Антонио.

* * *

Към Вероника се приближи един мъж. Той не беше като другите. Отдалеч си личеше, че той е нещо различно, нещо по-специално. Беше с изцяло бръсната глава. Носеше на голото кубе плетена шапка като на  Арманд Ван Хелдън. Имаше оформено катинарче на брадата си, която беше черна, а вероятно и цялата му коса на главата по принцип ако не се беше обръснал. Той се приближи към нея. Носеше тъмни очила тип „Спейсмен”:

-         Искаш ли да вечерям с теб?

Тя се засмя. Беше гледала тази реклама и разбра шегата му. Реши да се включи и тя.

-         Ама моят приятел...

-         Обичам и слонове. Но цял ще ми е много за тази вечер.

Тя отново се засмя и свали очилата му. Едното му око беше черно, другото беше изцяло в бяло. Тя се стресна, беше страховита, но и привлекателна гледка. Наистина се оказа много различен.

-         Какво ще обичате? – барманът без въобще да си дава вид, че е забелязал страшният вид на мъжът, попита спокойно.

-         Тоник с джин. Тоникът да е на „Швепс”, а джинът „Бийфтер”.

-         Добре, това ли ще бъде?

-         Да! Засега ще е това.

-         Добре!

Мъжът се обърна към момичето.

-         Тодор. – той подаде ръка. Приятно ми е.

-         Вероника. И на мен ми е приятно да се запознаем.

-         А!?!

Тодор се обърна и се наведе. Почна да си бърка в очите и извади лещите - тази, която му заличаваше ириса на лявото око и другата, която правеше синьото му око да изглежда черно.

-         Така е по-добре! Забравих, че съм с момиче.

-         Да, малко е по-добре.

-         Ако искаш да ги върна.

-         Не, наистина така е по-добре.

Тя се обърна към Антонио.

-         Ще можеш ли да ни оставиш насаме.

-         ОК. Приятно изкарване.

Той се здрависа с Тодор.

-         Добре -  каза тя, когато Антонио се отдалечи – що за тип си ти?

-         Сериен убиец. Дете на злото. Неонацист, който си мие ръцете със сапун от циганите...

-         Ясно. Може да ти се вярва, като те види човек.

-         Обичам да изглеждам различно. Провокативно.

-         Ясно, разбирам те. Аз също, но не чак така.

-         Разбираемо е!

-         Иначе е доста оригинално.

* * *

Двамата останаха още известно време, поне докато тръгна първия транспорт.

Черната котка бе от далечната китайска провинция Ляо Лин – Люлин ІV микрораьон. По някое време към 4:20 – 5 часа, Антонио мина да се сбогува. Благодари за танца, а Тодор дори успя да му изкаже очарованието си от танца му. „Старая се” бе отговорът на Антонио, който след това се обърна и си тръгна. Половин час след това си тръгнаха и Тодор с Вероника.

* * *

Те двамата излизаха още няколко пъти. Колкото пъти можеха да излизат преди кончината на „Детето на Злото”...