Съвременна приказка, или почти...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Децата свикнали с тъмния му вид и го приели в игрите си. Докато един ден... случайно се изправили пред едно огледало със своя връстница. И двете ахнали – в огледалото, лицето на тъмното момиче така контрастирало с лицето на другарчето си, че чак се стъписали и двете. Светлото момиченце побягнало и оставило приятелката си в стаята. Черноликата понечила да се разплаче, но преглътнала сълзите, а те се превърнали в малко камъче под гърдите ù... Прибрала се с отчаяни крачки у дома. От този ден нещо се скършило в нея. Не искала повече да играе с другарите си, затваряла се вкъщи и по цели дни мълчала. Времето се изнизвало, а тя все по-рядко излизала. Втвърденото камъче растяло, щом тя видела светлите лица на другите хора. Станало и нещо още по-странно- завистта, която като червей пропълзявала в душата ù, постепенно заформила змийско котило... Отначало започнали да излизат от устата ù малки змийчета, но колкото повече злобата набъбвала, от нея изпълзявали бая големи змии... Видяла се в чудо. А чудото не можело да се скрие. Едни заставали от любопитство пред прозореца ù, за да гледат как бълва змии и ù ръкопляскали, а други обикаляли отдалеч дома ù.
Състрадателни хора решили да ù помогнат. Първото нещо, което направили – оформили криво-ляво терариум за влечугите, които тъмноликата бълвала.
Докато умували какво още да сторят за нея, край дома ù минала една жена. Змиетворницата случайно била на прозореца. Завидяла толкова много на минаващата приятна жена, че в мига на път била да се изниже от душата ù тайпан... Занемяла от ужас жената, но не се стъписала. Слушай – рекла ù тя - преглътни завистта, която в момента пълзи из тебе, защото може да затрие не един а сто и петдесет човека, а и теб самата. Аз мога да ти помогна да се отървеш от котилото в душата си, ако искаш и ако следваш точно това, което ще те науча да правиш. А то е много просто: когато злобата и завистта започнат да пълзят из теб, вместо да им се отдаваш, обърни се към слънцето и изречи три пъти: ”И аз съм се родила под теб, Слънчице, направи ме светла, като другите.”
Знае се само, че тя е чула думите ù, а дали ще ги последва?...
Чака се резултатът.
© Людмила Билярска Todos los derechos reservados