3 мин за четене
Веднъж, докато се спуквала от скука, Червената шапчица се сетила за старата си баба. "Трябва да навестя дъртата, че току виж ме лишила от наследство" - помислило си доброто дете. Тя изгърбила майка си да сготви какво да е, сложила буламача в кошничката и тръгнала към баба си, която живеела в малка горска къща. Както си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща ú изскочил страшният вълк.
- Накъде така, Червена шапчице? - почти учтиво попитал навлекът.
- Тръгнала съм към баба ми, ако още не си я изял.
- Аз да не съм лешояд, ма! Виж, с теб бих замезил, че ми се струваш още в срок на годност.
- А бренеке по задника не искаш ли? - отвърнала храбрата Червена шапчица и извадила от задния си джоб стария дядов револвер, с който дъртият навремето се прострелял в слепоочието, докато играел на вързано руска рулетка.
Вълкът временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно се предават. Непременно искал да яде прясно червеношапчешко, затова скроил хитър план. Отишъл до ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse