Веднъж, докато се спуквала от скука, Червената шапчица се сетила за старата си баба. "Трябва да навестя дъртата, че току виж ме лишила от наследство" - помислило си доброто дете. Тя изгърбила майка си да сготви какво да е, сложила буламача в кошничката и тръгнала към баба си, която живеела в малка горска къща. Както си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща ú изскочил страшният вълк.
- Накъде така, Червена шапчице? - почти учтиво попитал навлекът.
- Тръгнала съм към баба ми, ако още не си я изял.
- Аз да не съм лешояд, ма! Виж, с теб бих замезил, че ми се струваш още в срок на годност.
- А бренеке по задника не искаш ли? - отвърнала храбрата Червена шапчица и извадила от задния си джоб стария дядов револвер, с който дъртият навремето се прострелял в слепоочието, докато играел на вързано руска рулетка.
Вълкът временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно се предават. Непременно искал да яде прясно червеношапчешко, затова скроил хитър план. Отишъл до бърлогата си, яхнал кавазакито и без усилие изпреварил момичето. Старата жена тъкмо строяла вътрешна тоалетна, защото ú писнало да я щипят комарите по задника, когато дочула рев на мотор и скърцане на спирачки. "Сигурно е пак онова леке - мармота.  Е, днес вече ще му завра скапаните шоколади отзад!" - бойно помислила бабата и излязла да посрещне госта си със сол и цимент.
- Я, какво приятна изненада! - възкликнала старата лицемерка, щом съзряла вълка. - Що щеш тука?
- Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата иска да маринова едни катеричи плешки за зимата.
- Ти кого ще лъжеш бе? - креснала жената. - Вълчицата още миналата година ти сложи рога с лопатара и емигрира с него в Аляска!
- Е, хвана ме - неловко казал вълкът, отбелязал си наум да се запише в курсове по горска убедителност, след което изял наглата старица. "Пффф, 'гати гранясалата работа!" - оригнал се на престояло той и се тръшнал на леглото да храносмели. Не щеш ли, скоро на вратата се почукало.
- Кой е? - изръмжал преялият звяр и превключил от Анимъл планет на Експлорър.
- Аз съм, мила бабо, твоята внучка. А защо ти е толкова надебелял гласът?
- 'Щото съм пила севън ъп на течение - айде влизай и не ми се обяснявай!
Червената шапчица плавно влязла, погледнала и ахнала от удивление:
- Вълчо, какво правиш тука?! А баба ми къде е?
- Не ми говори за баба си, че получих киселини от нея! Я по-добре дай един Ранитидин, пък тогава ще говорим!
След като изпил хапчето, вълкът изпаднал в добро настроение и даже разказал на Червената шапчица два вица тип "черен хумор".
- А баба все пак къде е? - не мирясвало момичето.
- Изядох я, не виждаш ли какъв ми е коремът.
- Еее, време беше... ама чакай, преди да я изядеш, попита ли къде е оставила завещанието?
- Пука ми за роднинските ви проблеми - едва изгъгнал вълкът и отново се потопил в депресията на храносмилането.
Тогава Червената шапчица заплакала с горчиви сълзи, защото много обичала баба си, пък и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.
- Отивам да извикам Кольо горския, да ти разпори корема с голямата ножица! - и в миг изскочила навън.
- Този чалгар ли? На идване му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че ранитидина май е от скапания на Соффарма - нагло се провикнал вълкът.
Щеше ми се приказката да свърши щастливо, но малко след излизането си Червената шапчица паднала в трапа за вълци, дето го изкопала баба ú. Кольо горският така и не разбрал каква възможност да стане герой е изпуснал.