Признавам, че обичам да чета много…стойностни неща, истински.
Но не обичам хората, общуването с тях ме уморява. Около мен постоянно има хора и аз ставам все по-уморена. Затова през деня мечтая за мига, когато вечерта ще остана сама със себе си и книгите.
По професия съм юрист и от 5 години съм научен работник в университета. Преподавам наказателно право на студентите в 3 и 4 курс. Никога не съм имала по-голяма страст от наказателното право. Може би заради болката, която изпитва жертвата на едно престъпление и заради наказанието, което получава престъпникът…Нима може да има по-голяма страст в човешкия живот от желанието да изпитваш и да причиняваш болка?
Жалко е, че нито един от студентите ми не разбира наказателното право по този начин. В нито един от тях не виждам желание да чете, да се интересува от болката…Виждам само жертвите на едно консуматорско общество – посредствени и жалки. Техните страсти са различни. Те обичат красивите, но мимолетни неща – новите дрешки от пролетно-летни к ...