Алармата иззвъня. Лея се обърна, напипа телефона си и я отложи за след 5 минути. Когато звънна отново, не стана веднага, а провери съобщенията си и времето, за да се разсъни, все пак бе едва 6:20.
"Трябва да е престъпно да се става по това време", мислеше си момичето, докато разтриваше очи и се протягаше. Накрая събра сили да се измъкне от леглото, а хладният въздух в стаята я разсъни.
Последва обичайната сутрешна процедура- обличане, закуска, измиване на лицето и зъбите, оправяне на леглото, грим, излизане. Лея се прозяваше докато крачеше надолу по улицата, а есенният въздух щипеше бузите ѝ. Усещаше как зимата е все по-близо.
Момичето бързо крачеше по познатия до болка маршрут и в 7:53 вече влизаше в залата за първото си упражнение. Част от колегите ѝ бяха пристигнали и заели местата си, повечето гледаха със заспали погледи. Любо както винаги си лафеше с околните, ако полуразбираемите сънливи отговори можеха да се считат за част от диалог.
"Този човек има ли нужда изобщо от сън", мисл ...